Определение № 152 от 02.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 82/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Д. Т. Г. против определение на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, постановено на 21.11.2011 год. по ч.гр.д .№ 981 / 2011 год., с което е потвърдено определение № 1251 / 14.07.2011 год. по т.д.№ 178 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, за прекратяване на производството ,поради недопустимост на иска, предвид изгубено от ищеца, в хода на производството по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ, качество на съдружник, с изтичане тримесечния срок на предизвестие за напускане на дружеството, съгласно чл.125 ал.2 ТЗ. Жалбоподателят твърди неправилност на въззивното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, считайки че изтичане срока на предизвестието за прекратяване на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност, не обуславя автоматично прекратяване на качеството му съдружник, а предпоставя последното и от уреждане имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ. Счита, че неправилността на определението е предпоставена и от неразглеждането на довода на ищеца, че на посочената дата - 07.03.2011 год. – изобщо не е проведено Общо събрание на [фирма] за вземане атакуваните решения. Ответната страна оспорва жалбата, вкл. наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради неформулиран конкретен правен въпрос от значение за делото и непредставяне на доказателства за наличие допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставяща тълкуване при предпоставките, визирани в т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа досежно предпоставки за допустимост на касационното обжалване. В обосноваване допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят формално сочи приложима хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложението по чл.274 ал.3 ГПК, обаче, съдържа изцяло доводи за неправилност на постановеното въззивно определение, неотносими към преценката за допустимост, акцентирайки на незадължителния за касационната инстанция характер на решение № 46 / 22.04.2010 год. по т.д.№ 500 / 2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с позоваване на което въззивният съд е мотивирал определението си. В. същото е относимо само към хипотеза на изгубено качество съдружник преди вземане на решенията на ОС на дружеството, които се атакуват с иска по чл.74 ТЗ, а не изгубването му в хода на производството по такъв иск, какъвто е настоящия случай. Конкретен, ясен и точен правен въпрос, съгласно указанията на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят не е формулирал. Дори такъв, с оглед т.1 изр. последно от изложението във връзка с позоваването на реш. № 46 / 22.04.2010 год. по т.д.№ 500 / 2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съобразявайки и доводите на касационната жалба по същество, да се приеме въпросът дали уреждането на имуществените последици при напускане дружество с ограничена отговорност от съдружник съставлява елемент от фактическия състав по прекратяване качеството му на съдружник, на този въпрос - релевантен за решаващите изводи на съда, преждепосоченото решение на ВКС е дало отговор / макар не това да е правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по който само решението формира задължителна съдебна практика, като постановено по чл.290 от ГПК /. Атакуваното определение е в съответствие със същото, а именно - че буквалното и систематично тълкуване на чл.125 ал.2 от ТЗ изключва прекратяването на качеството съдружник да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, вкл. уреждане на имуществените последици по чл.127 вр. с чл.125 ал.3 от ТЗ, между напускащия съдружник и дружеството. По този материалноправен въпрос не е налице допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване, по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал необходимост от тълкуване или промяна в тълкуването на конкретна правна норма, респ. нормата на чл.125 ал.2 вр. с ал.3 от ТЗ, поради създадена неправилна съдебна практика по прилагането им, нуждаеща се от преодоляване, с оглед настъпили изменения в закона или от развитието на обществените отношения или необходимост от създаване на такава, в осигуряване решаването на делата според точния смисъл на закона, съгласно указанията по т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на несъобразен от въззивния съд довод за непроведено изобщо на 07.03.2011 год. Общо събрание на [фирма], наведен с исковата молба, не обуславя недопустимост на въззивното определение, за която касационната инстанция следи служебно. Същият е неотносим към иск по чл.74 от ТЗ ,а съгласно визираното в изложението по чл.274 ал.3 ГПК ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, обуславя предявяването на иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, предвид нищожност на решението на Общото събрание, на основание чл.29 ЗТР / чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал.1 или ал.3 ГПК отм., според ТР /, а ако решението на ОС не подлежи на вписване - иск по чл.124 ал.1 или ал.4 ГПК / чл.97 ал.1 или ал.3 от ГПК отм.,според ТР /. Обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата безпротиворечиво обуславят предявяването на иска като такъв с правно основание чл.74 от ТЗ. С оглед това, не е налице ,поради произнасяне при несъобразена от въззивния съд и неотстранена нередовност на исковата молба, вероятна недопустимост на определението,обуславяща на самостоятелно основание допускане на касационното обжалване, съгласно т.1 пар. последен от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение