Определение № 1162 от 08.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. П. срещу въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 11817 /2009 г. на Софийски градски съд, г. о., ІV - Д възз. с-в., с което е потвърдено решение от 06.10.2009 г. по гр.д. № 36240 /2008 г. на Софийски районен съд, 53 с-в., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Управление на движението на влаковете и гаровата дейност към НК „Ж. инфраструктура” с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които с цена 3,216 лева и за посочен период от време. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по противоречиво разрешаван въпрос за вида на сроковете по чл.358 КТ и за това, че въззивният съд е разгледал възражение за давност, предявено за пръв път пред него, като твърди, че въпросите осъществяват основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, за основателно направеното за пръв път пред него възражение, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са предявени след изтичане на сроковете по чл.358,ал.1,т.1 и т.2 КТ, погасени са по давност и подлежат на отхвърляне, което обуславя неоснователността на третия иск (по т.3). Настоящият състав намира, че от значение за изхода от спора в полза на жалбоподателя (за уважаване на предявените от него искове), е въпросът дали въззивният съд при приложение на ГПК от 2008 г. има право да разгледа възражение за давност, предявено като защитно средство за пръв път пред него от жалбоподател-ответник, който не твърди, че е налице хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. ГПК не урежда изрично такава хипотеза, затова въпросът е от значение за развитие на правото и това е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Спорът е трудов и жалбоподателят, която е служител, не дължи държавни такси за разглеждането му. Воден от изложеното съдът