Определение № 5791 от 13.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Митев, чрез процесуалния си представител, против решение № 275 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело № 525/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде обявен за незаконосъобразен и нищожен. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответниците – главният архитект на община Свищов и Б. Трифонова, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустимa, като подаденa от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество поради следните съображения: В първоинстанционното производство от М. Митев е оспорено разрешение за строеж № 47/07.05.2001 г., издадено от главния архитект на община Свищов, за преустройство на съществуващи помещения в магазини, с искане за обявяването му за нищожно. Съобразно направените в хода на делото уточнения съдът приема, че се претендира и отмяна на акта като незаконосъобразен. С обжалваното решение подадената жалба с искане за прогласяване на неговата нищожност е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за просрочие на оспорването срещу разрешението за строеж. Прието е, че жалбоподателят е узнал за него най - късно през 2002 г., когато заинтересованите лица, разполагащи с право на жалба, са уведомени за завършването на строежа, предмет на оспорения акт и за който е издадено удостоверение за ползване, а жалбата е депозирана в съда едва на 02.08.2023 г., т. е. след изтичане на преклузивния 14 - дневен срок съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 149, ал. 3 ЗУТ и съобразно сега действащия чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Изложени са аргументи за влизането на разрешителния акт в сила и придобиване на стабилитет, както и за преклудиране на възможността за оспорване на същия по отношение на неговата законосъобразност в смисъл на унищожаемост, което сочи на формиран извод за недопустимост на жалбата по искането за отмяната му. Предвид това съдът се произнася единствено по основателността на претенцията за обявяване на акта за нищожен съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, като оспорването е отхвърлено в тази част. В постановеното решение липсва формиран изричен диспозитив относно приетата за недопустима част от жалбата, а именно по искането за отмяна на акта като унищожаем. Налице е несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване, съставляващо пропуск направените изводи в мотивите да се отразят и в диспозитива на решението. Това несъответствие сочи на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Настоящият касационен състав счита, че поправката й е с преюдициален характер по отношение произнасянето по касационната жалба на М. Митев. Отстраняването на очевидна фактическа грешка се извършва по реда на чл. 175, ал. 1 и 2 АПК, като компетентен е съдът, постановил решението по съществото на спора. Ето защо, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото - изпратено на Административен съд – Велико Търново за произнасяне по посочения процесуален ред, след което същото следва да се върне за разглеждане на подадената касационна жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение