Определение № 9322 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от Ж. М. П., чрез пълномощник адв. М. Мавров срещу определение № 25849 от 25.06.2026г. по адм. д. № 5926/2026г. на Административен съд София - град, с което на основание чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалба с вх.№16074/13.05.2026 г. по регистъра на АССГ, подадена от Парашев, срещу “Ай Ти Еф Груп“ АД. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано тъй като не са налице предпоставките по чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Моли за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски по делото. Ответникът - "Ай Ти Еф Груп" АД, чрез процесуален представител адв. Л. Вълкова в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е молба по чл. 176а АПК от „Ай Ти Еф Груп“ АД за изменение и допълване на определение № 25849 от 25.06.2026г. по адм. д. № 5926/2026г. на АССГ по отношение на разноските на дружеството. В писмено становище по делото Ж. М. П. не оспорва искането за присъждане на разноски с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер на 300 евро на основание чл.78, ал.5 ГПК с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, вида на производството и обстоятелството, че същото е приключило с определение, без провеждане на открито съдебно заседание. Иска молбата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и възражения на ответника, приема за установена следното: С обжалваното определение на осн. чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалба с вх.№16074/13.05.2026 г. по регистъра на АССГ, подадена от Ж. М. П., срещу “Ай Ти Еф Груп“ АД. За да достигне до този извод първостепенният съд е съобразил, че с определение №20679 от 26.05.2026г. по адм. дело №5926/2026 г. на АССГ, жалбата на Ж. П. е оставена без движение. Дадени са конкретни указания за отстраняване на недостатъците й в 7-дневен срок, с предупреждение за последиците при неизпълнение по чл.158, ал.3 от АПК. С молба от 12.06.2026г. указанията на съда са изпълнени по т. 1 – представен е документ за платена ДТ, а по т.2 от определението до изтичане на предоставения 7-дневен срок указанията не са изпълнени. Препис от определение №20679 от 26.05.2026г. е получено лично от адв. Мавров на 08.06.2026 г., съгласно приложеното по делото съобщение с уникален номер 478/27.05.26 г. Предвид съдържанието на отговора на жалбата от „Ай Ти Еф Груп“ АД и приложенията към него АССГ решаващият състав е приел, че администраторът на лични данни е разгледал и удовлетворил искането по чл.15 - чл.20 от Регламент (ЕС ) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. В този смисъл и предвид неизпълнение на указанията по т. 2 от определение №20679/26.05.2026г. по адм. дело №5926/2026 г. за съда останало неясно какви други носители на лични данни желае заявителят Парашев да му бъдат предоставени и защо счита, че не всички документи са били представени. Допълнително АССГ изложил, че данните по делото изключват наличието на формиран мълчалив отказ или инкорпориран в получения отговор изричен отказ, предвид което приел, че оспорването е недопустимо по см. на чл.159, т.1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е валидно и допустимо, постановено е от законен състав, в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия. Съдът е разгледал жалбата, с която е сезиран и е извършил преценка за нейната редовност, в съответствие с разпоредбата на чл. 150 и чл. 151 АПК. Дадени са ясни и конкретни указания за констатираните от съда нередовности на жалбата, предоставен е срок за тяхното отстраняване, указани са неблагоприятните последици от неотстраняването на същите. С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и пред касационната инстанция не става ясно каква точно е претенцията на частния жалбоподател, в частност какви носители на лични данни още е следвало да бъдат представени. Частният жалбоподател се позовава на справка от ЦКР на БНБ, като такава не е представена, а и тези данни по никакъв начин не се обвързват с ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД. Заявеното в първоначалната жалба и подържано пред касационната инстанция „всички носители на лични данни“ и примерно изброено „договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи (…) във връзка с отпускане на заем“, поставят съда в невъзможност да конкретизира и даде дължимата съдебна защита. Последното е в контекста и на данните по делото (л.51-л.60 по адм. д. 5926/26г.), от които се установява, че, администраторът е разгледал и удовлетворил искането по чл.15 - чл.20 от Регламент (ЕС ) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. В случай, че жалбоподателят Парашев е останал недоволен, то е следвало в рамките на допълнително дадения срок с определение №20679/26.05.2026г. да конкретизира претенцията си до съда. При безспорно установеното по делото, че дадените от съда указания не са изпълнени в предоставения срок, правилно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно искане в полза на ответника по частната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в доказан размер от 300 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 25.08.2026г. Следва да се отбележи изрично, че по отношение искането за разноски за настоящата инстанция не е направено възражение по реда на чл. 78, ал.5 от АПК от страна на Ж. П. и съдът не може служебно без направено искане да се произнася по размера на претендираните разноски. Искането за изменение и допълване по реда на чл.176а, ал.4 АПК на определение № 25849/25.06.2026г. по адм. д. № 5926/2026г. на АССГ по отношение на разноските на „Ай Ти Еф Груп“ АД е основателно. С молба по делото от 20.05.2026г. "Ай Ти Еф Груп" АД е представил по делото цялата административна преписка по искането на Ж. М. П. с изразено писмено становище по жалбата и искане същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, платено изцяло в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 19.05.2026г. С оспореното определение №25849 от 25.06.2026г., съставът на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Парашев и прекратил производството по делото, като не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на своевременно поисканите разноски. Молбата обективира искане за допълване на определението. Подадена в срока за обжалване на определението по чл.176а, ал.1 АПК, но предвид подадената частна жалба срещу същото и по аргумент от чл.176а, ал.4 от АПК във вр. чл. 236 АПК, касационният съд следва да се произнесе по искането за допълване на определението в частта за разноските. Съгласно относимата разпоредба на чл.143, ал.3 АПК ответникът има право на разноски освен при отхвърляне на оспорването и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая с оглед постановения изричен акт от ответника - отговор на подаденото от Парашев заявление от 30.04.2026г. и процесуалното поведение на жалбоподателя по неизправяне нередовностите на подадената жалба пред АССГ, настоящата инстанция приема, че ответникът има право на разноски за прекратеното производство и не е дал повод за завеждане на делото. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 евро, макар и надлежно мотивирано е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. Доказаният от молителя размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение е в размер на 300 евро и не надвишава предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата размер на възнаграждението за този вид дела – 900 лева. В настоящия случай претендираното адвокатското възнаграждение от "Ай Ти Еф Груп" АД за производството по адм. дело № 5926/2026г. по описа на АССГ, не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по подобен вид дела. Така претендираната сума от 300 евро съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия по предоставяне на правната услуга - в случая писмена молба с представено заверено копие на цялата административна преписка, ведно с подробно писмено становище по допустимостта и основателността на подадената жалба. Налице е активно поведение от страна на процесуалния представител в хода на производството, с оглед на което действията му, съпоставени и с фактическата и правна сложност на делото, се явяват извършени в съответния обем, който обуславя като справедлив и пропорционален претендираният размер от 300 евро, който е съобразен с обстоятелството, че производството е приключило с определение в закрито съдебно заседание и не е претендиран размер близък до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредбата размер на възнаграждението за този вид дела – 900 лева.. Предвид изложеното искането за допълване на определение №25849 от 25.06.2026г. с присъждане на направените разноски е основателно и следва да се уважи като на "Ай Ти Еф Груп" АД се присъди адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело №5926/2026г. по описа на АССГ в размер на 300 евро, дължимо от Ж. М. П.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 и чл. 176а, ал.4 АПК, Върховният административен съд, пето отделение