Определение № 925 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на М. Йовчева от София против определение № 8798 от 13.10.2023г., постановено по адм. дело № 8952/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 и т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо № РМЛ19-ГР94-2100-2-23.12.2019г. от 29.08.2023г. на зам. кмета на СО-район "Младост" по заявление на М. Йовчева от 18.08.2023г. да бъде уведомена писмено относно невръчването й на заповед за закупуване на общинско жилище по чл. 43 и сл. от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, въз основа на взето Решение № 340 по Протокол 56 от 26.05.2022г. на СОС и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав, евентуално за разглеждането на спора при условията на чл. 256, ал.1 АПК. Ответната страна зам. кмет на район "Младост"- СО не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема жалбата за процесуално недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване и след погасяване правото на жалба поради изтичане на срока за обжалване на формиран мълчалив отказ за процедиране по реда на чл. 43 и сл. от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредбата). Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Придмет на съдебен контрол е изричен отказ на зам. кмета на район "Младост"-СО, обективиран в писмо № РМЛ19-ГР94-2100-2-23.12.2019г. от 29.08.2023г да процедира по реда на чл. 43 и сл. от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, за издаване на заповед за продажба на общинско жилище и сключване на договор по образец, в съответствие с Решение № 340 по Протокол 56 от 26.05.2022г. на СОС-за определяне предназначението на 1464 броя общински жилища на територията на СО за продажба на настанените в тях по административен ред наематели, съгласно Приложение №1. Под №77 в приложения списък е включен апартамент №[номер], находящ се в [жк], в който жалбоподателката е наемател от 2007г. Разпореденото в края на писмото, че процедурата по продажбата на общинското жилище ще се извърши "след изтичане на 5- годишния срок от издаване на заповед за настаняване № РМЛ21-РД66-89 от 02.08.2021г. на кмет на СО-район Младост" по същество представлява изричен отказ да се издаде заповед и да се сключи договор за продажба на общинското жилище в съответствие с влязлото в сила решение на СОС от 26.02.2022г., с който се слага край на административната процедура. Този отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК и подадената срещу него жалба от М. Йовчева е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Неправилно първоинстанционният съд приема, че с изтичането на тримесечния срок по чл. 43, ал. 2 от Наредбата за издаване на заповед и сключване на договор за продажба на общинското жилище на жалбаподателката се формира мълчалив отказ и необжалването му в срока по чл. 149, ал.2 АПК погасява правото на жалба срещу последвалия изричен отказ. Мълчалив отказ да се издаде индивидуален административен акт се формира само при наличие на заявление за издаване на такъв акт от заинтересовано лице в допустимо административно производство и непроизнасяне на административния орган в законния срок (чл. 58 АПК). Мълчалив отказ не се формира когато административният орган действа служебно- в изпълнение на задължение, което произтича от нормативен акт. Сроковете за произнасяне на административния орган са по определение инструктивни и непроизнасянето в срок не погасява задължението на органа да издаде акта, а възниква само право на заявителя да обжалва мълчаливия отказ като форма на защита срещу бездействието на органа. Необжалването няма за последица влизане в сила на мълчаливия отказ и от него не настъпват правни последици, още по-малко погасяване на правото на жалба срещу последвалия изричен отказ. Правомощието на органа е да издаде искания акт или да откаже (изрично или мълчаливо) издаването на акта, което във всички случаи подлежи на обжалване, доколкото засяга неблагоприятно заявителя като не удовлетворява искането му. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него от същия съд. Последният не се е произнесъл по същество на спора, поради което няма основяния след отмяната на определението делото да се разглежда от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,