Определение № 826 от 07.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 474/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Т.И.Т. инженеринг” ЕООД, гр.Пловдив срещу решение № 1791/06.11.2009г., постановено по гр.д.№ 1386/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 163/29.12.2008г. по гр.д.№ 3076/2006г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “М. П. Стомболийски” Е. искове за признаване за установено, че е собственик на материалите, вложени в изработването на вещи, и за заплащането на тяхната парична равностойност. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на практиката на ВКС. Ответникът “М. П. Стомболийски” Е., гр.Стамболийски оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ищеца – настоящ касатор и “Ц. е бил сключен договор за извършване на ремонт на собствени на дружеството ж.п. съоръжения. Работата е приета от възложителя, но не е заплатено дължимото възнаграждение. На основание на вписан договор за залог заложните кредитори са продали активите на търговското предприятие на “Ц. /вкл. процесните съоръжения/ на ответника по иска. Решаващият състав е изложил съображения, че изработеното е собственост на възложителя, както и на вложените материали, които са загубили самостоятелното си съществуване като вещи, поради което не е налице продажба на чуждо имущество. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.37, ал.4 ЗОЗ, поради което ответникът е придобил собствеността на годно правно основание и не дължи нито връщане на придобитите активи, нито заплащане на равностойността им. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивния акт и коментар на фактите и обстоятелствата по делото. Единствено относими към основанията за допускане на касационното обжалване са развитите съображения, че предявеният иск е следвало да се квалифицира по чл.59 ЗЗД, като претенцията се основавала на неоснователното обогатяване поради ползване на съоръженията от ответника, без да е заплатена цената на ремонта, с което се увеличила стойността на имота. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е формулирал конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решен в противоречие с задължителна за съдилищата практика на ВКС – т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. Въведеното основание представлява довод за недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд е определил правната квалификация на иска съобразно с твърденията на ищеца в исковата молба и заявения петитум – признаване на право на собственост и заплащане на равностойност на материали, вложени в изработката на вещи. Позоваването на неоснователно обогатяване в изложението към касационната жалба представлява заявяване на ново основание на паричната претенция – вземане за подобрения, което не е предявено с исковата молба. Коментирането на договорните отношения между ищеца и праводателя на ответника е извършено от въззивния съд с оглед на изявлението във въззивната жалба, че не се оспорва правото на собственост на възложителя, което е в противоречие с претендираните права по иска за собственост. Обстоятелствата относно изпълнението на договора на изработка са мотивирали окръжния съд да приеме, както че този иск е неоснователен, така и че ответникът не е получил вещите без основание, поради което не дължи заплащането на равностойността им. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд