Определение № 3559 от 10.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано по частна жалба на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, подадена чрез пълномощник адв. М. А., против определение № 3153 от 23.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3081/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г.о., в частта, в която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г. (подадена срещу определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив), и е прекратено по нея производството по гр. дело № 3081/2023 г. на ВКС, II г.о. Иска се отмяна на обжалваното определение, както и отмяна на въззивното и първоинстанционни определения по делото, с които е прекратено производството по отношение на жалбоподателя. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Производството по гр. д. № 589/2019 г. на РС – Карлово е образувано по искова молба на С. Н. М. с основание чл.108 ЗС, подадена срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и Национален парк Централен Балкан, за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че не държавата, а ищецът е собственик на няколко недвижими земеделски имоти в землището на [населено място], [община], област П., м. „М.“, подробно описани, и за осъждането на ответниците да му отстъпят собствеността и му предадат владението. Ищецът основава правото си на собственост на реституция на тези имоти-земеделски имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя му и наследствено правоприемство, като излага и твърдения, че процесните имоти неправилно са отнесени към територията на защитена зона Национален парк Балкан със заповед на министъра на околната среда и водите от 2008 г., като ответникът дирекция „Национален парк Централен Балкан" е органът на министерството на околната среда и водите, който контролира защитените територии и чиито дъжностни лица именно не допускат ищеца в процесните имоти. Ответниците възразяват, че имотите са държавна собственост и са в обхвата на Народен парк Централен балкан. Първоинстанционният съд с определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на РС - Карлово на основание чл.130 ГПК съдът е прекратил производството по делото само по отношение на ответниците - министъра на околната среда и водите и „Национален парк Централен Балкан“, както и е заличил като представител на държавата в процеса министъра на регионалното развитие и благоустройството и вместо него е включил като представител на държавата министърът на земеделието. Въззивният съд е потвръдил това определение със свое определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив, срещу което са били подадени три частни касационни жалби- от ищеца С. М., от всеки от ответниците министъра на околната среда и водите и Национален парк „Централен Балкан“, предмет на разглеждане по ч.гр.д. № 3081/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. За да постанови и приеме, че подадената конкретно от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ частна касационна жалба с вх. № 13880/28.04.2023 г. срещу определение № 720/22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 563/2023 г. на ОС- Пловдив е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на IІ-ро г.о. на ВКС е приел, че право да обжалва преграждащо развитието на производството определение на първоинстанционния съд има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. Доколкото в случая с обжалваното определение № 720/22.03.2023 г. по ч.гр. д. № 563/2023 г. на ОС – Пловдив, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на РС - Карлово, на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото по отношение Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, то този изход на делото е благоприятен за жалбоподателя -конституиран като ответник по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, поради което последният не разполагат с правен интерес от обжалване на въззивното определение. Останалите части, в които със същото определение съставът на ВКС се е произнесъл по частните касационни жалби на министъра на околната среда и водите и на С. Н. М. срещу посоченото определение на въззивния съд, не е предмет на настоящето производство. С тези други части на определението на състава на ВКС, съобразно и определението за поправката му с № 3588 от 17.11.2023 г. по същото дело, е оставена без разглеждане частната касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу въззивното определение в потвърдителната му част на първоинстанционното определение, с което производството спрямо този ответник е било прекратено, а по частната касационна жалба на ищеца е допуснато касационното обжалване и е отменено въззивното определение в потвърдителната му част на първоинстанционното определение, с което е заличен като представител на държавата в процеса министъра на регионалното развитие и благоустройството и е включен като неин представител министъра на земеделието. Доколкото в тези други части определението на състава на ВКС е влязло в сила- в частта по без разглеждане частната касационна жалбата на министъра на околната среда и водите като необжалвано, а в останалата част като неподлежащо на последващо обжалване, то като ответник в процеса по ревандикационния иск на С. Н. М. понастоящем е държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Спорен остава следователно въпроса дали и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (която е административна структура на Министерство на околната среда и водите и е със статут на ЮЛ съгласно Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, изд. от министъра на околната среда и водите, в сила от 19.03.2013 г.), посочена като ответник наред с държавата, има интерес да продължи участието си в производството, респ. има ли интерес да обжалва въззивното определение, с което производството спрямо него е прекратено. Частната жалба е основателна. Настоящият касационен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че в случая държавата и жалбоподателя имат положението на необходими другари. Тезата си жалбоподателят извлича от посоченото определение № 13 от 25.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 5115/2021 г., но в него необходимото другарство между държавата и процесуалния й субституент е прието да е налице в хипотеза, когато искът е бил предявен от или срещу процесуалния субституент (държавни учреждения и предприятия, на които е предоставено за управление и стопанисване държавно имущество), а носителят на спорното право държавата бъде конституирана съгласно чл.26, ал.4 ГПК като страна, какъвто настоящият случай не е. По настоящето дело и държавата, и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ като държавно учреждение, на което е възложено провеждането на държавната политика по опазване на околната среда в съответната защитена територия с предоставени контролни, охранителни, регулационни и информационни функции в съответния национален парк, са били посочени с исковата молба едновременно като ответници. В случай като настоящият и ответникът-процесуален субституент на държавата, какъвто се явява ответната дирекция, има интерес да обжалва определението на съда, с което спрямо него производството е прекратено, защото също както ищеца е заинтересован от правилното конституиране на страните по спора, в който смисъл е определение № 215 от 12.05.2020 г. по ч.гр.д. № 200/2010 г. на ВКС, ГК, І-во г.о., което разрешение се споделя и от настоящия касационен състав. Следва да се има предвид, че процесуалният субституент брани не само правото на собственост на държавата, но и своето, производно от последното, право на управление и контрол на поверената му защитена територия, при което ще бъде обвързан от влязлото в сила решение спрямо държавата- доколкото правото му е производно от правото на собственост на държавата, и така има интерес да обжалва определението на съда, с което участието му като ответник по делото, наред с държавата, е прекратено. По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна, и Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: