Определение № 8370 от 30.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Хаос Софтуер“ ЕООД, срещу определение № 4572 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело № 4938/22 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на „Хаос Софтуер“ ЕООД срещу отказ за издаване на документ изх. № 2553-03-1701/25.03.2022 г. на директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“, Национална агенция по приходите (НАП) и е прекратено производството. Частният жалбоподател излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Иска неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответната страна – директора на Териториална дирекция на НАП – София не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и изложените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Хаос Софтуер“ ЕООД, против отказ за издаване на документ изх. № 2553-03-1701/25.03.2022 г. на директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ НАП, потвърден с решение № АУ-7/09.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – София (ТД на НАП – София). С разпореждане от 03.06.2022 г. административният съд е указал на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че жалбата е подадена в срок, в т.ч. документ, от който да е видно кога е получил обжалваното решение. Разпореждането е получено от дружеството на 13.06.2022 г. - след постановяване на процесното определение. Със същото разпореждане съдът е указал на директора на ТД на НАП – София да представи доказателства кога решение № АУ-7/09.05.2022 г. е връчено на жалбоподателя. В срока за изпълнение на указанията, на 07.06.2022 г. е представено удостоверение за извършено връчване по електронен път на 20.05.2022 г. на Решение № АУ-7/09.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – София. С обжалваното определение АССГ е прекратил производството по делото. За да отрече правото на съдебно оспорване на жалбоподателя, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на „Хаос Софтуер“ ЕООД е просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за упражняването му по чл. 95 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Позовавайки се на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г., ОСС от I и II колегия на ВАС (ТР № 6 от 30.06.2015 г.), съдът е счел, че произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след срока за това, не дава възможност на засегнатия от акта да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. На първо място неоснователно се явява касационното оплакване за грубо нарушение на съдопроизводствените правила, предвид факта че решаващият съд е постановил акта си, без да изчака връчване и отговор от жалбоподателя по разпореждане от 03.06.2022 г. Преди датата на постановяване на атакуваното пред настоящия касационен състав определение, ответникът е представил на съда информация и документ, удостоверяващ получаване на Решение № АУ-7/09.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – София на 20.05.2022 г. Допуснатото процедурно нарушение не е от категорията на съществените и не променя крайния резултат по делотои но следващо място не се твърди от страната друг, различен момент на връчване на обжалваното Решение № АУ-7/09.05.2022 г. АССГ неправилно е обосновал съдебния си акт, като се е позовал на ТР № 6 от 30.06.2015 г., където в т. 2 е разрешен спорния въпрос, свързан с допустимостта на съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 от АПК, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Настоящият касационен състав счита, че приложение към конкретния казус намират разпоредбите на чл. 88 - чл. 97 от ДОПК, видно от които отказът за издаване на поисканото удостоверение подлежи на специален режим на оспорване по административен (чл. 92 от ДОПК) и по съдебен ред (чл. 95 от ДОПК), изключващ приложимост на общия ред за обжалване на индивидуалните административни актове. Следователно подобна препратка към т.2 на тълкувателното решение е неправилно, поради наличие на специалните рапоредби на ДОПК. На следващо място горепосоченият режим на съдебно оспорване по АПК не е идентичен с този по ДОПК. Изричната уредба на чл. 95, ал. 1 от ДОПК на началния момент, от който тече срока за съдебно обжалване изключва субсидиарното прилагане с арг. от § 2 от ДР на ДОПК на правилото на чл. 149, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 95, ал. 1 in fine от ДОПК в условията на предшествано от административно оспорване съдебно обжалване, 7-дневният срок тече от съобщаването на решението на териториалния директор по чл. 94, ал. 2 от ДОПК за отхвърляне на жалбата. При така уреден срок за обжалване следва да се приеме, че едно късно произнасяне на териториалния директор не преклудира възможността за обжалване по съдебен ред на отказа за издаване на документ. Видно от доказателствата, представени пред двете инстанции, решението на директора на ТД на НАП – София, с което е потвърден обжалвания отказ, е връчено на частния жалбоподател на 20.05.2022 г., като срокът по чл. 95, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от тази дата и съответно не е изтекъл към датата на сезиране на съда. Частната жалба следва да се уважи, а оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изложеното, Върховният административен съд, първо отделение