Определение № 555 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 152/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Л” А., гр. П. чрез изпълнителния директор инж. В срещу определение № 1* от 14.07.2009г. по гр. д. № 1470/2009г. на Пловдивски окръжен съд, 10 гр. с., с което е потвърдено разпореждане от 07.05.2009г. по гр. д. № 2116/2008г. на Пловдивски районен съд, 8 гр. с., с което е върната исковата молба на „Л” А., гр. П. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател прави оплакване за необоснованост на определението. Поддържаното становище е, че Пловдивски окръжен съд не е обсъдил доводите в жалбата срещу първоинстанционното разпореждане по отношение на разликата в наименованията на ответника при точно посочен адрес, както и не е отчел, че ищецът е изпълнил всички дадени указания. Излага доводи, че съдът е следвало да приеме, че наименованието на ответника е „М” А., гр. С., като е уточнен клона в гр. П. съгласно чл. 108 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросът за прекратяване на производството е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и производството по делото да бъде продължено. Ответникът „М” А., к. Пловдив, респективно неговият правоприемник „М” А., гр. П. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба като ответник е посочен „М” А., гр. П., препис от исковата молба е връчен на друго дружество – „М” А., с разпореждане от 16.04.2009г. районният съд е указал на ищеца да уточни кой е ответник и в предоставения срок ищецът е посочил, че ответник е „М” А., гр. П., ул. „Брезовска” № 34. Изложени са съображения, че не са представени доказателства в подкрепа на твърдението в частната жалба за промяна на наименованието на ответника, както и че ищецът не се позовава на обстоятелството, че правоотношенията са възникнали с к. на „М” А., гр. С. в гр. П. и не претендира прилагане на нормата на чл. 108, ал. 1, второ изречение от ГПК. За да потвърди разпореждането на Пловдивски районен съд, въззивната инстанция е приела, че нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на индивидуализация на ответната страна, не е отстранена. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на доводите на частния жалбоподател и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантният въпрос е процесуалноправен и се отнася до прекратяването на производството: може ли при посочен к. на търговското дружество производството по делото да бъде прекратено. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По прилагането на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК /отм./, аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК, е налице съдебна практика, съответстваща на законовата разпоредба, съгласно която, исковете могат да се предявяват по местонахождение на клона, когато споровете са възникнали от преки отношения с него. Обжалваното определение е постановено в противоречие с тази практика, поради което следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е взел предвид подадената от ищеца молба вх. № 28845/20.10.2008г. с приложена към нея компютърна разпечатка от страницата на Агенцията по вписванията, Търговски регистър. В молбата изрично е посочено, че ответник е „М” А. – к. Пловдив, ЕИК 121207124. По делото са налице данни, че „М” А., гр. С. има регистриран к. в гр. П., ул. „Брезовска” № 34, а от издаденото на 03.04.2009г. от Агенция по вписванията удостоверение се установява, че в Търговския регистър по партидата на „М” А., гр. П. е вписана непарична вноска от акционера „М” АД: обособена част от търговското му предприятие – „М” А., к. Пловдив, ведно с цялото му имущество, счетоводно заведено към момента на извършване на вноската. При тези данни съдът е следвало да приеме, че ответник по иска е „М” А. със седалище в гр. С., като к. Пловдив и неговото седалище в гр. П. са посочени с оглед обосноваване местната подсъдност на предявения иск и призоваване на ответника. Поради това неправилно първоинстанционният съд след подаване на молба вх. № 28845/20.10.2008г. е указал на ищеца, че субект с фирма „М” А. със седалище в гр. П. не съществува, поради което следва да посочи срещу „М” А., гр. С. или „М” А., гр. П. предявява иска. Предвид наличието на правоприемство между клона на „М” А., гр. С. в гр. П. и „М” А., гр. П., първоинстанционният съд е имал задължение да изясни към кой момент правоприемството е настъпило. В хипотезата на настъпило правоприемство в хода на производството и наличието на доказателства за това, съдът трябва да конституира правоприемниците на основание чл. 227 ГПК. Ако правоприемството е настъпило преди предявяване на исковата молба, то следва да бъде предоставена възможност на ищеца да посочи съответното правосубектно лице – ответник по иска.точнението на ответника е направено в частната жалба и въззивният съд е следвало да се съобрази с него поради неправилните процесуални действия на първоинстанционния съд. Като е приел, че нередовността на исковата молба, изразяваща се в липса на индивидуализация на ответната страна, не е отстранена, и е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, Пловдивски окръжен съд е постановил неправилен съдебен акт. Предвид изложените съображения обжалваното определение на въззивната инстанция и разпореждането на Пловдивски районен съд следва да бъдат отменени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение