Решение № 3774 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2009 г.

Решение № 3774 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба Началника на РДНСК - Варна, против решение № 1569/5.10.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 1471/2009 г., с което е отменено писмо с изх. № ДК-05-10-01-005/21.05.2009 г. на Началника на РДНСК - Варна, обективирало отказ за произнасяне по жалба на Снежинка Милева Богданова от гр. Варна, с вх. № ДК-05-10-02-616/19.05.2009 г., съдържащо искане за образуване на производство по установяване нищожността и незаконосъобразността на акт за узаконяване № 176/29.12.2004 г. на жилищна сграда в ПИ 658 по плана на к. к. "Чайка" - Варна, на името на Стефан Градев Градев. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. Сочи се, че действително Началникът на РДНСК - Варна е задължен да се произнесе, но когато е сезиран да разгледа законосъобразността на издадени от главните архитекти валидни индивидуални административни актове. В случая, видно от представеното удостоверение на район "Приморски" - община Варна и събраните служебно от съда доказателства, такъв документ, издадена от орган на общинската администрация, в кръга на неговите правомощия, не е налице, такъв не съществува. ЗУТ е специален закон спрямо АПК, който не предвижда административният орган да се произнася по законосъобразността във всичките й форми, а само по реда на чл. 216 ЗУТ - при редовно издаден индивидуален акт, след проверка на допустимостта на жалбата срещу него. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Снежинка Милева Богданова и Стефан Градев Градев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 216, ал. 1, и 2 ЗУТ, определени административни актове, между които са и тези от вида на процесния, предвид § 184, ал. 10 от ПЗР на ЗУТ, не подлежат на пряко обжалване пред съда, а пред органите по чл. 216, ал. 2 от ЗУТ. Обосновано решаващият състав е посочил, че при изчерпателното изброяване на хипотезите в чл. 88, ал. 1 от АПК, не може да се възприеме възражението за недопустимост на административното обжалване и правилно е дал подробни указания на касационния жалбоподател по какъв начин следва да бъде проведено производството пред него. Решението е в съответствие с чл. 216, ал. 1 - 5, чл. 149 ЗУТ и чл. 35 и 97, ал. 1 АПК, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в установения срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С оспореното решение, за да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че писмото-отказ, макар и да не отговаря на всички изисквания на АПК за форма, представлява годен за обжалване индивидуален административен акт, съдържащ волеизявление на административния орган, сезиран от Богданова по реда § 184 ПЗР на ЗУТ, съобразно срока и изискванията на чл. 215 ЗУТ, с искане за прогласяване на нищожност на представен акт за узаконяване, засягащ нейни права, приложен по гр. дело № 1152/2005 г. на ВОС образувано по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Приемайки, че следва да се произнесе по искането, съдът е събрал доказателства и е дал подробни указания на административния орган за начина на провеждането му. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Неправилно е разбирането на касатора, че не е компетентен да се произнася по нищожността на процесния акт за узаконяване. Чл. 216, ал. 1 ЗУТ изключва от пряк съдебен контрол актовете за узаконяване на строежи - по препратка на § 184, ал. 10 ЗУТ, като за същите е предвидена задължителна административна процедура за обжалването им пред н-ка на РДНСК, като процесуална предпоставка за съдебното обжалване. Чл. 216, ал. 5 ЗУТ пък е определил кръга на правомощията му, като той може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, да го измени или да отхвърли жалбата. От кръга на тези му правомощия, при констатиране на нищожност на обжалван пред него акт по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, той ще го отмени, а ако актът не е нищожен, или жалбата е недопустима, ще постанови отхвърлянето й. По повдигнатия въпрос не съществува друг извод, след като не е предвиден пряк съдебен контрол за обжалване на актовете за узаконяване, затова и позоваването на нищожност, не подлежи на пряк съдебен контрол, а по реда на § 184, ал. 10 ПЗР на ЗИДЗУТ, във връзка с чл 216, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и константната и изцяло безпротиворечива практика на настоящия съд, изразена в редица решения по адм. дела - № 2069/2009, № 2064/2009, № 6424/2009, 12065/2009, № 12127/2009, № 10508/2009 и т. н. С оглед казаното, Н-кът на РДНСК Варна неправилно е приел, че не е компетентен, следва да разгледа жалбата, което съдът, при правилно прилагане на материалния и процесуален закон е приел, отменяйки писмото - отказ и връщайки преписката за становище на сезирания административен орган. Решението е обосновано, изложени са подробни съображения по всички възражения повдигнати от страните в хода на процеса, като правните изводи кореспондират с доказателствения материал.