Определение № 6090 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2024 г.
ВАСТрето отделение17.05.2024reporting judge Юлиян Киров
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1303 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 294/ 2023г. по описа на Административен съд- София- област тричленен състав. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора в[населено място], против Определение № 1303 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 294/ 2023г. по описа на Административен съд- София- област (АССО)– тричленен състав, с което е върната молбата за отмяна на влязло в сила Определение № 258/ 10.03.2023г. по частно касационно административно дело № 294/ 2023г. на тричленен състав на АССО. В частната жалба на лицето са изложени доводи за неправилност на определението, като несправедливо, преграждащо по- нататъшния ход на делото, несъответстващо на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 във връзка с чл. 249 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- София- област е образувано по искане на Г. В. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 258/ 10.03.2023г. по частно касационно административно дело № 294/ 2023г. на АССО, с което е оставено в сила Определение № 46/ 13.01.2023г. по адм. дело № 1209/ 2022г. по описа на АССО. След проверка на допустимостта на молбата с Определение № 468 от 18.04.2023г. искането за отмяна е оставено без движение, като на В. е указано, че следва да внесе 30 лева държавна такса, дължима за разглеждане на това искане. С молба от 05.05.2023г. В. поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото, като приложил декларация по чл. 83, ал. 4 ГПК. С определение № 687/ 30.05.2023г., постановено по адм. дело № 294/ 2023г. е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса по искането му за отмяна. Това определението на Административен съд- София- област е оставено в сила с Определение № 9304/ 05.10.2023 г., постановено по административно дело № 8444/ 2023 г. по описа на Върховен административен съд. Поради това, АССО приел, че поради невнасяне на дължимата държавна такса, то искането за отмяна на влязло в сила определение следва да бъде върнато на подателя. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че дадените указанията са законосъобразни, тъй като за образуването на производство по искането за отмяна на В. се дължи държавна такса на основание чл. 242а, изр. първо от АПК, в посочения в нормата размер - 30 лева. Съгласно чл. 241, във връзка с чл. 213, т. 3 и чл. 242а АПК, В. е следвало да отстрани нередовността на искането си за отмяна, като заплати дължимата държавна такса от 30 лева по сметка на ВАС и представи документ по делото за това, в указания 7- дневен срок. Това не е сторено и към настоящия момент. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата, и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на нередовности по искането за отмяна, изразяващи се в незаплатена държавна такса за разглеждането му. Обсъдено е, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е отхвърлено с влязъл в сила акт. След като не е отстранена нередовността, обосновано и правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия. Неизпълнението на указанията на съда в срок има за последица връщане на искането за отмяна, предвид чл. 213а, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 242 от АПК. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Cited provisions
12- чл. 242 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 249 АПК
- чл. 83, ал. 4 ГПК
- чл. 213, ал. 1
- чл. 213, т. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 241
- чл. 242