Определение № 3012 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. В. М., против Определение № 1988 от 19.01.2025 г., постановено по адм. д. № 12821/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че се настоява за отмяна на множество описани в жалбата актове, в това число и процесният, тъй като са противоконституционни и лишаващи я от социална закрила. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция определение, съдът е освободил М. от внасяне на държавна такса и отхвърлил искането ѝ за предоставяне на правна помощ. За да се произнесе е приел, че случаят не попада в хипотезата на чл. 23, ал. 1 Закона за правната помощ /ЗПП/, тъй като в конкретното производство не се установява интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ. Сезиращата съда жалба, била с достатъчно ясно формулиран предмет и петитум, а спорът не се отличавал с фактическа и/или правна сложност. Отбелязано е обстоятелството, че производството по чл. 145 и сл. от АПК се характеризира със засилено служебно начало, което гарантира защитата на правата на жалбоподателката. Налице били предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2, предл. 1 и 2 от ЗПП. Определението е правилно. Системата за правна помощ включва процесуално представителство в случаите, когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или представителство и по преценка на съда, тогава, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. При преценка на необходимостта и възможността за уважаване на искането на жалбоподателката за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът правилно е съобразил вида и характера на производството, образувано по жалбата на М., като е формулирал обоснован извод за липса на две от изискванията, а именно, че липсва изискване за задължителна адвокатска защита или процесуално представителство и интересите на правосъдието да изискват това. В конкретния случай, производството се характеризира със засилено служебно начало, гарантиращо защита на интересите на жалбоподателя чрез служебно събиране и оценка на всички относими факти и обстоятелства, което да даде възможност за мотивирано и съобразено със закона произнасяне по жалбата. Жалбата е в достатъчна степен ясно формулирана, делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Като е отхвърлил искането на М. за предоставяне на правна помощ по делото, Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Изложените в частната жалба твърдения за противоконституционност оспореното определение и лишаване от социална защита са неоснователни и не обосновават извод, различено от формулирания от първоинстанционният съдебен състав. С оглед изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение