Определение № 772 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 710/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 282/24.07.2012 на Върховния касационен съд, Първо граждански отделение по гр.д. № 499/2012, с което е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 6999/2010. Недоволен от определението е жалбоподателят И. А. Й., който го обжалва в срок, като счита, че касационната жалба е допустима, тъй като меродавна трябва да е пазарната цена на спорния имот, а не неговата данъчна оценка. Ответниците по жалбата Г. А. П. и С. А. П. я оспорват, като считат, че определението на съда е правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно, туря край на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че предмет на делото пред въззивната инстанция е нива с данъчна оценка 118,80 лева. Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска за собственост на недвижим имот е неговата данъчна оценка. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с цена под 5.000 лева, поради което постановеното решение не подлежи на касационно обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение