Определение № 851 от 14.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по две частни жалби, както следва: Н. И. Д. и Р. Г. Д., чрез процесуален пълномощник, обжалват определение № 380 от 11.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 471/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба с вх. № 2930 от 08.05.2024 г. срещу решение № 27/25.04.2024 г. по т. д. № 53/2021 г. на Пернишкия окръжен съд в частта относно постановеното заличаване на МЕДИКОМ ООД (н.) от ТРРЮЛНЦ. МЕДИКОМ ООД (н.), чрез синдика Д. Д. И., обжалва определение № 558 от 03.09.2024 г. за допълване по реда на чл. 250, вр. чл. 252 ГПК на определение № 380 от 11.06.2024 г. по в. т. д. № 471/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което същата въззивна жалба, но като изходяща и от несъстоятелното дружество, чрез синдика, е оставена без разглеждане. В първата частна жалба се навеждат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Поддържа се, че частните жалбоподатели, макар да са прехвърлили приетите си вземания, продължават да имат качеството на кредитори на МЕДИКОМ ООД (н.) за направените от тях разноски в производството по несъстоятелност, в частност относно внесените суми за възнаграждение за особен представител по т. д. № 67/2022 г. на Окръжен съд – Перник, както и за депозити на вещи лица по други заведени от синдика дела, поради което имат легитимация да обжалват решението на съда по несъстоятелността за заличаване на длъжника от ТРРЮЛНЦ. Във втората частна жалба незаконосъобразността на атакуваното допълнително определение е обоснована с тезата, че по отношение на представителството от синдика в производство по оспорване на решението на съда за заличаване на длъжника приложение следва да намери общото правило на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, още повече, че синдикът не е освободен от съда след прекратяване на производството по несъстоятелност, нито е постановено заличаването му като лице, представляващо дружеството. Според частния жалбоподател оспорването на съдебен акт относно заличаването на търговеца - длъжник не попада в изключенията по чл. 635, ал. 3 ТЗ и чл. 740 ТЗ, които не следва да се прилагат разширително. По подробно изложени съображения частните жалбоподатели молят обжалваните от тях определения да бъдат отменени и делото да се върне на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по общата им въззивна жалба. Против частната жалба на синдика в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор от М. А. Т., в качеството му на кредитор, както и на управител на МЕДИКОМ ООД (н.), с който се оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, чрез съответните лица, срещу подлежащи на обжалване определения, с които като краен резултат е оставена изцяло без разглеждане подадената от частните жалбоподатели съвместна въззивна жалба. За да прецени като недопустима въззивната жалба, подадена от името на Н. И. Д. и Р. Г. Д. срещу решението на Пернишкия окръжен съд по чл. 740, ал. 2 ТЗ в частта, с която е постановено заличаване на длъжника МЕДИКОМ ООД (н.) от Търговския регистър, съставът на въззивния съд е приел, че жалбоподателите не се легитимират като кредитори на несъстоятелността след извършеното от тях прехвърляне на вземанията, включени в одобрения списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, в полза на М. А. Т. с договор от 26.02.2024 г., поради което не притежават изискуемата активна процесуалноправна легитимация. Съдът е посочил, че с право на жалба разполагат само кредитори, участвали в извънсъдебното споразумение (в случая то е било сключено между М. А. Т. и представляваното от него дружество – МЕДИКОМ ООД (н.)), както и кредитори с приети вземания, каквито жалбоподателите не са, тъй като правата им са преминали върху цесионера. За да остави без разглеждане въззивната жалба, подадена от МЕДИКОМ ООД (н.), чрез синдика Д. Д. И., срещу решение № 27/25.04.2024 г. по т. д. № 53/2021 г. на Окръжен съд – Перник в частта за постановеното заличаване на длъжника, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че тъй като разпоредбата на чл. 740 ТЗ изрично предвижда, че при сключване на извънсъдебно споразумение с кредиторите с приети вземания синдикът не представлява длъжника като страна, то той няма такава представителна власт и за обжалване на решението по чл. 740, ал. 2 ТЗ. Аргументи са почерпени и от разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, както и от тези, предвиждащи заличаване на длъжника от търговския регистър – чл. 632, ал. 4 и чл. 735, ал. 3 ТЗ, за които случаи е безспорно, че синдикът не представлява длъжника в производството по обжалване на решенията, а правото на жалба се упражнява от длъжника, представляван от съответните органи. Преди да постанови определението, съдът е оставил без движение въззивната жалба, подадена от МЕДИКОМ ООД (н.), чрез синдика, и е предоставил едноседмичен срок на управителя М. Т. да заяви, дали потвърждава извършените без представителна власт действия от името на дружеството по нейното подаване, като в указания срок не е постъпил отговор. Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба, подадена от синдика Д. Д. И. като представител на МЕДИКОМ ООД (н.) правилно е била оставена без разглеждане от въззивния съд. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, според която в производството по несъстоятелност длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Безспорно е, че решението по чл. 740 ТЗ се постановява именно в производството по несъстоятелност, поради което синдикът не може да представлява длъжника. След като последният чрез неговия управител не е потвърдил процесуалното действие по обжалване на решението по чл. 740, ал. 2 ТЗ в атакуваната част, то и нередовността на същото не е отстранена, поради което и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК въззивният съд не е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба, изходяща от дружеството – длъжник. Неоснователно е оплакването, че приложение следва да намери правилото на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като обжалването на решение, постановено в производство по несъстоятелност, не представлява нито предвиденото в закона правомощие на синдика да участва в производство по делата на предприятието на длъжника, нито действие по завеждане на исково производство от името на длъжника. По отношение на частната жалба на Н. И. Д. и Р. Г. Д. съдът намира, че същата е частично основателна, а обжалваното определение – частично необосновано и незаконосъобразно, предвид следното: Принципно правилно е разбирането на въззивния съд относно лицата, легитимирани да обжалват решението по чл. 740, ал. 2 ТЗ. Независимо от това съставът на апелативния съд не е взел предвид, че Н. Д. се легитимира като кредитор на несъстоятелността относно предплатените от него разноски за развитието на производството по несъстоятелност, които не са били предмет на извършената цесия и съответно не са уредени с извънсъдебното споразумение. В подкрепа на този извод са и мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, изясняващи реда и начина на удовлетворяване на вземанията на кредиторите за разноски съгласно чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 632а ТЗ, макар същите да не се включват в списъците с приети вземания. Доколкото по делото няма данни, че Р. Г. Д. е предплащала разноски, то с прехвърлянето в цялост на своите вземания тя е загубила и легитимацията си на кредитор на несъстоятелния длъжник, респ. правото да обжалва решението по чл. 740, ал. 2 ТЗ. Към настоящия момент това право съществува единствено за кредитора Н. И. Д., по отношение на когото обжалваното определение № 380 от 11.06.2024 г. на Софийския апелативен съд по т. д. № 471/2024 г. следва да бъде отменено, а в останалата си част частните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение