Определение № 11080 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. К. Т. от гр. Монтана против Протоколно определение от 05.06.2024 г. по адм. дело №3072/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК поради наличие на образувани по искане на Президента на Република България и на 48 народни представители в Конституционния съд на Република България конституционно дело №1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело №2/2024 г. Частният жалбоподател излага доводи, че оспореното определение е неправилно, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон – основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1, във вр. с чл. 231 и чл. 212 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че решението на Конституционния съд ще има правно действие едва от момента на постановяването му и то занапред. Посочено е, че законосъобразността на обжалваните мълчалив и последвалия го изричен отказ на ПК на ВСС по заявлението за назначаване на А. Т. ще се преценява съобразно действалите към момента на постановяването им конституционни и законови разпоредби. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия тричленен състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която на основание § 23, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Й. Антова, в писмено становище от 24.06.2024 г., поддържа тезата за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено в несъответствие с материалния закон и процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че на основание чл. 151, ал. 2 и чл. 14 от Закона за Конституционния съд, решенията на Конституционния съд, имат действие занапред, считано от влизането им в сила – три дни след обнародването им. В контекста на изложеното са развити съображения, че решението по конституционно дело №1/2024 г. не би преуредило със задна дата вече възникнали публични правоотношения. В съответствие с горните доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело №3072/2024 г. по описа на ВАС, шесто отделение е образувано по жалба А. К. Т. срещу мълчалив отказ на ПК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, по нейно заявление вх.№ ВСС–718/15.01.2024 г. относно искане на жалбоподателя за назначаване по реда на чл. 193, ал.6 ЗСВ по проведения конкурс за повишаване в длъжността „прокурор“ във Върховна административна прокуратура (понастоящем Върховна прокуратура), обявен с ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., в който конкурс частният жалбоподател е участвал. Към така образуваното съдебно производство е присъединено за общо разглеждане дело №3831/2024 г. по описа на ВАС, шесто отделение, образувано по жалба на А. К. Т. против решение по т. 5.4 от 06.03.2024 г. от протокол №9 от заседанието на ПК на ВСС, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, с което решение е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя с вх. №ВСС – 718/15.01.2024 г., с правно основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, за назначаване на длъжност „прокурор“ във Върховна прокуратура. С протоколно определение от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело №3072/2024 г., съставът на шесто отделение на ВАС е постановил спиране на производството по делото до приключване на производството по конституционно дело №1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 г. на Конституционния съд на Република България. За да постанови този правен резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че пред Конституционния съд на Република България по искане на Президента на РБ е образувано конституционно дело №1/2024 г., към което е присъединено конституционно дело №2/2024 г. по искане на 48 народни представители с предмет установяване на противоконституционност на всички разпоредби от ЗИД на Конституцията (ДВ бр.106/2023 г.), в това число и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията на Република България, която понастоящем предвижда, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Развити са мотиви, че с оглед действащата понастоящем разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, в структурата на Прокуратурата на РБ вече съществува единствено Върховна прокуратура, като считано от 22.12.2023 г. не съществува Върховна административна прокуратура. Във връзка с горните обстоятелства и доколкото частният жалбоподател е участвал в конкурс за повишаване в длъжност „прокурор“ във Върховна административна прокуратура и претендира незаконосъобразност на актове на ПК на ВСС, с които по същество е отказано назначаване на длъжност прокурор във Върховна прокуратура по заявление вх. № ВСС-718 от 15.01.2024 г. по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, според решаващия състав на ВАС, решението на Конституционния съд е от значение за решаването на спора по делото. В тази връзка е формиран извод за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, с оглед определението на Конституционния съд за допустимост на производството от 08.03.2024 г., поради което и производството по делото пред ВАС е спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конституционно дело №1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело №2/2024 г. С оглед на така установените фактически обстоятелства, настоящият петчленен състав на Втора колегия на ВАС приема, че оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. При определяне на законосъобразността на определението за спиране на производството следва да се има предвид характерът и действието на решенията на Конституционния съд при съобразяване с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. В т. 2 от Решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело №5/2019 г. е разгледано действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. Текстът на посочената разпоредба указва, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Тази конституционна разпоредба е анализирана от Конституционния съд, като е формиран извод, че въведеното с нея правило не е абсолютно и изключения от него могат да бъдат обосновани. В тази връзка Конституционният съд е посочил, че: „от особено значение е и тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Съгласно цитираната разпоредба, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Конституцията очевидно цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд...“. На следващо място Конституционният съд e посочил, че „Конституционният законодател е въвел балансиращ механизъм за гарантиране на правната сигурност и справедливост. Конституционните разпоредби на чл. 151, ал. 2, изр. трето и чл. 150, ал. 2 имплицитно съдържат идеята, че правилото за действие “занапред“ се прилага, освен ако не води до крайна несправедливост“. Подчертал е също така, че „без прилагането на изключението от общото правило, установено в чл. 151, ал. 2, изр. трето ефективното осигуряване на върховенството на Конституцията би било невъзможно и конституционното правосъдие би било лишено от възможност да изпълни своето предназначение в конституционната правова държава“. Настоящият спор, разгледан в светлината на цитираното Решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело №5/2019 г. на Конституционния съд, обосновава законосъобразност на Протоколно определение от 05.06.2024 г. за спиране на производството по адм. дело № 3072/2024 г. по описа на ВАС. В случая, както обосновано е приел и тричленния състав на ВАС, пред Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 1/2024 г. по искане на Президента на Република България за установяване на противоконституционност на §2, 3, 5 (относно чл. 91б, ал. 2), 7, 8, 9, 14 (относно чл. 129, ал. 3) и 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Към това дело е присъединено конституционно дело №2/2024 г., образувано по искане на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на всички параграфи на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.; ЗИД на Конституцията). Предвид горното, предмет на контрол за конституционосъобразност е и новата разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, съгласно която, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Въпросната разпоредба е пряко свързана с предмета на спора по адм. дело № 3072/2024 г. по описа на ВАС. С оглед на това, единствено спиране на производството до произнасяне на Конституционния съд би препятствало възможността, делото да бъде решено в съответствие с един твърдян за противоконституционен закон. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, тъй като към момента на постановяването му е била налице висящност на производството пред Конституционния съд. Следва да бъде посочено, че по конституционно дело № 1/2024 г. е постановено Решение №13 от 26.07.2024г. (обн. ДВ, бр. 66 от 06.08.2024 г.), което обстоятелство обаче не е основание за отмяна на процесното определение, а представлява факт, който следва да бъде съобразен от съда, разглеждащ спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,