Решение № 1391 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. К., роден в Турция, [ЛНЧ], гражданин на Република Турция, чрез адвокат Т. Лютфиева, против решение № 22981 от 03.07.2025г., постановено по административно дело № 2980/2025 г. по описа на Административен съд София – град/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 781 от 21.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на административната преписка за предоставяне на хуманитарен статут на Е. К.. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представя Справка с вх. № МД-02-652/16.12.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е Решение № 781 от 21.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на касатора е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. К. срещу издадения административен акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извода, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това е приел за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. Обсъдени са и представените от молителя доказателства. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Турция поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Турция или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. като изхождайки от бежанската история на Е. К. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Турция. Съобразно справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт“. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Е. К.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Съобразно изложената бежанска история не се установява наличието на условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Е. К. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с несправедливото му обвинение заради проведен телефонен разговор с негов приятел, за което е бил подведен несправедливо под отговорност. Спрямо Е. К. не е упражнявано физическо насилие, той не е бил обект на репресии. Правилно административният съд е преценил, че изложеното от молителя само по себе си не представлява основателни опасения от преследване, същото е съобразено и с представените от чужденеца доказателства – а, именно спрямо него и още няколко лица е повдигнато обвинения за „създаване на организация с намерение за извършване на престъпление“, за което при освобождаването през м. февруари 2023 г. са наложени мярка подписка и забрана за напускане на страната. Мярката подписка спрямо молителя е отменена през м. август 2024 г., той е живял в Турция без да е обезпокояван от властите, като е работил. Следователно спрямо него действително не са налице основателни опасения от „преследване“, включително и налагане на други спрямо него дискриминационни и неблагоприятни мерки. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Е. К. липсват твърдения и категорични доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Турция, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Турция достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая следва да се отчете и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Е. К. бежанска история и актуалната информация относно Турция. Съдът подробно е обсъдил данните, дадени със справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си, Съдът е анализирал и информацията относно Турция, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни за наличие на конфликт в Турция, който да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В подкрепа на изложеното са и представената на касационната инстанция Справка с вх. № МД-02-652/16.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС на РБ. Видно от същата е, че Турция е 17-та по големина икономика в света с БВП от 1.32 трилиона щатски долара към 2024 г., член е на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Г-20 и все по-важен донор на официална помощ за развитие. Турция достига високи темпове на развитие в периода 2006 г. – 2017 г. В материал на британската Служба за външни работи, Британска общност и развитие е посочено, че в Турция може да възникнат спорадични демонстрации, най-вече територията на големите градове, а полицията може да използва сълзотворен газ и водни оръдия за овладяване на ситуацията. Събитията в Израел и в палестинските територии имат за последица повишено напрежение в региона и на места в Турция демонстрациите продължават. Съобщава се за големи демонстрации пред свързани с конфликта дипломатически мисии в големите градове, особено пред израелските дипломатически мисии в Анкара и Истанбул. FCDO съветва да не се пътува в зона с дълбочина 10 км., разположена по протежение на границата със Сирия, поради въоръжени сблъсъци и повишен риск от тероризъм. Република Турция се счита за сигурна страна на произход от българските власти съгласно Решение № 247/03.04.2024 г. на МС на РБ. В Турция няма законодателство, което забранява сексуалната активност между лица от един пол. Законната възраст за съгласие за всички сексуални действия е 18 години, включително между лицата от един пол. В страната липсва и законодателна защита с дискриминация, основана на сексуална ориентация или полова идентичност, в социалните институции, държавните служби или корпорациите. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Турция следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. При тези данни от представените по делото справки за актуалната ситуация в Турция, обосновано от страна на АССГ е заключено, че към датата на разглеждане на молбата за закрила не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което правилно е прието, че оспореният акт е издаден с оглед установената от органа фактическа обстановка при съобразяване правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Към настоящия момент не се доказва спрямо личността на молителя да е налице безогледно насилие и съществува заплаха за здравето и живота му именно поради настоящото управление в Турция. Няма доказателства, които да обосновават реална опасност за живота и личността му, вследствие на събития, настъпили след като е напуснал държавата си по произход. Следва да се има предвид, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи /в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07./ Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В процесния случай тези критерии безспорно не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Турция към настоящия момент. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа „non refoulment“ /забрана за връщане/, установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат факти и обстоятелства, които да водят до извода, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Турция, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. По изложените съображения, решението на Административен съд София - град, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение