Решение № 9123 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 874/2014 г.

Решение № 9123 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 874/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Денислав Тодоров против решение № 2433/08.11.2013 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 3189/2011 г. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Денислав Тодоров по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия от страна на служители на Областна дирекция на МВР-гр. Стара Загора и в резултат на нищожна заповед № 153/10.04.2005 г- за 24-часовото му задържане. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон- чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство -ОД на МВР-Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Пред административния съд е предявена искова молба, в която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически страдания и болки, психоемоционален стрес, изгубване на доверие в националните правоохранителни органи в резултат на твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия на полицейски служители - побой над ищеца, както и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на твърдяна нищожна заповед за 24-часовото задържане на ищеца в районното полицейско управление. Административният съд е отхвърлил исковете приемайки, че според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗМВР , действал през процесния период, полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на задълженията си, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин и при наличие на изброените предпоставки. Съдът въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е приел, че в случая не се касае за незаконосъобразни действия на органите на МВР и не е установено полицейските органи да са превишили или злоупотребили с дадените им от закона правомощия. Съдът е приел, че полицаите са били поставени в обективна невъзможност от ищеца чрез отказа му да изпълни законно разпореждане и оказана от негова страна съпротива, да изпълнят функциите си, без използването на физическа сила. Изводът на съда е, че използването на физическа сила от страна на полицейските органи е съобразено с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя, т. е. използвана е при наличието на предпоставките по чл. 78, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 79 от ЗМВР , с което съдът е обосновал извода си за законосъобразност на извършените фактически действия. В резултат на приетото, съдът е посочил, че не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, а именно незаконосъобразност на извършеното действие. По отношение на иска за обезщетяване на неимуществени вреди, възникнали за ищеца от твърдяната от него нищожна заповед № 153/10.04.2005 г. за задържане на лице, издадена на осн. Чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от полицейски орган Димитър Тонев, съдът е приел, че тя е нищожна, тъй като полицията не разполага с правомощието да задържа военнослужещи, какъвто е бил ищеца. Съдът е отхвърлил този иск, приемайки, че вероятно ищецът е претърпял някакви неимуществени вреди от незаконосъобразното му задържане, но те не са доказани. Съдът се е позовал на практика на ЕСПЧ, приемайки, че за да е нечовешко или унизително едно отнасяне, то трябва да надхвърли неизбежното страдание, характерно за дадена форма на легитимно третиране, данни за което не са налице по делото. Обжалваното решение е правилно. Установената по делото фактическа обстановка е в резултат на задълбочена, обективна и вярна преценка на събраните по делото доказателства. Изводите на съда са съответни на установените данни по делото. Съдът е преценил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е направил обстоен анализ на данните от тях, в резултат на което е стигнал до обосновани и верни изводи. Основателен е извода на съда, че предприетите от полицейските органи фактически действия по отношение на ищеца са в съответствие със закона - чл. 78, ал. 1 от ЗМВР и при наличие на предпоставките - т. 1 от разпоредбата, визирани в него. Част от правомощията на полицейските органи е да осъществяват действия в това число и превантивни за опазване на обществения ред при изпълнението на които могат да осъществят и правомощието си съгласно чл. 68 ЗМВР за проверка на самоличността на лицето/лицата. Установено е по делото, че в изпълнение именно на това свое правомощие по отношение на ищеца, последният с поведението си е станал причина за използване на физическа сила от страна на проверяващите го полицейски служители. От друга страна, става ясно от събраните по делото свидетелски показания, че ищецът по време на инцидента е буйствал и се е самонаранявал. Както основателно е посочено от администартивния съд, според данните от съдебно-медицинската експертиза, събрана по делото уврежданията в областта на лицето на ищеца могат да се получат и при самоувреждане. При тези данни по делото, не може обосновано да се приеме, че използваната физическа сила от полицейските служители е надхвърлила необходимото за осъществяване на целения законоустановен резултат. Административният съд подробно е обсъдил в решението си показанията на всички разпитани по делотосвидетели, като основателно е дал вяра на показанията, дадени от незаинтересованите свидетели. Правилно са преценени от съда и данните от съдебно-медицинската експертиза. Основателно, административният съд използва установените от практиката на ЕСПЧ критерии за това, кога е налице унизително или нечовешко отнасяне. Следва да се посочи, че тези критерии са повторени от ЕСПЧ и в решения по редица дела срещу България, измежду които и решението по делото Тодоро Тодоров срещу България. Основателно е прието, че в конкретния случай липсват доказателства за това, че неудобството, изпитано от ищеца при задържането му за 24 часа е надхвърлило прага на присъщото при налагането на тази мярка.