Решение № 6604 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2021 г.

Решение № 6604 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрк. Л. С., против решение № 852/18.12.2020 г. на Административен съд /АС/ - Хасково, постановено по адм. д. № 885/2020 г., с което е отменено негово решение рег. № 32-264813/10.09.2020 г. към МД № 15 BG002002 Н0093704/05.09.2015 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 050 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. касационната жалба се поддържа от пълномощника на жалбоподателя юрк. Т. Същата заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Глобалпак БГ" ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Южна" № 8 - оспорва същата чрез пълномощника му адв. Р. и иска да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Хасково е било решение рег. № 32-264813/10.09.2020 г. към МД № 15 BG002002 Н0093704/05.09.2015 г. на директора на ТД "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ вр. чл. 144 пар. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на декларираната от "Глобалпак БГ" ООД стока по посочената митническа декларация за режим "допускане за свободно обращение" /трикотажни изделия с тарифен код 6110909090 – 8 945 бр. жилетки, 19 625 бр. пуловери и 1 587 бр. елеци/ и нова основа за изчисляване на вземането. Установено е задължение за доплащане на ДДС размер на 40 329. ЗЗ лв. ведно с лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност. На първо място според съда неправилно е приложена от митническия орган разпоредбата на чл. 74, пар. 3 МК, тъй като от решението му не става ясно на кое точно от предложенията на този текст се позовава. Освен това преминаването към посочения метод за определяне на митническата стойност следва да бъде мотивирано, тъй като регламентираните в чл. 74 от МК вторични методи са в условия на субсидиарност, а мотиви за неприложимостта на методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" липсват. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 221, пар. 3 от Регламент 2913/92, която според него е приложима в случая. Констатирал е, че тригодишният срок за уведомяването на длъжника е изтекъл на 04.05.2018 г. и според цитираните решения на СЕС задължението е погасено по давност по смисъла на чл. 233 МК. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като правилно, поради следните съображения: Митническият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/ и чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 по отношение на внос на стоки, деклариран на 05.09.2015 г. Съгласно чл. 288, пар. 2 вр. пар. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 чл. 74 се прилага считано от 1 юни 2016 г., а Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 съгласно неговия чл. 350 се прилага от 1 май 2016 г. Приложими следователно са нормите на чл. 29, пар. 1, чл. 30, пар. 2, букви а), б), в) и г) и чл. 31 от Регламент /ЕИ0/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, както и чл. 150 – чл. 153 от Регламент /Е0/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29 — 31 от Митническия кодекс, се намират в отношение на субсидиарност помежду си. Само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност. Чл. 31 във връзка с чл. 6, пар. 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от този кодекс методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от кодекса метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи /виж решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, Valsts ieтзmumu dienests, т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 и т. 47/. В случая, както правилно е приел административният съд, посочените изисквания за мотивираност на решението на митническия орган не са изпълнени. Само констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че ся ясни причините, поради които митническият орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, пар. 3 за определяне на митническата стойност. Обстоятелството, че в административната преписка се съдържа служебна справка от информационната система МИСЗА, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока немотивираност. Липсват мотиви в оспореното решение и за начина, по който е определена нова митническа стойност на основание чл. 31 от Регламент /ЕИ0/ № 2913/92 на Съвета. Липсата на мотиви в административния акт в изпълнение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основание за неговата незаконосъобразност. Значението на изискването за мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането на такива към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Правилно е установил първостепенният съд, че срокът по чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92 за уведомяване на длъжника, който е тригодишен, е изтекъл на 04.05.2018 г. Вземането на задължението под отчет и уведомяването за това на длъжника в случая е сторено с връчването на оспореното решение /11.09.2020 г. /. В него изрично е посочено, че той не следва да се уведомява след изтичането на 3-годишния срок. Правомощието на митническия орган да извърши уведомяването е преклудирано на основание чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92 на 04.05.2018 г., а митническото задължение е погасено по смисъла на чл. 233 МК. Съгласно т. 28 от решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, пар. 3 на чл. 221 от Митническия кодекс предвижда правило за давността, според което уведомяването не може да се извърши след изтичането на 3-годишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Съгласно т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, по отношение на прогласеното в чл. 221, пар. 3 от МК правило следва да се припомни, че то действително не само създава пречка за уведомяването на длъжника за размера на митата след изтичането на срок от три години, считано от момента на възникване на митническото му задължение, но и води, след изтичането на посочения срок, до погасяване на самото митническо задължение /вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C-201/04, EU: C: 2006: 136, т. 39 и 41/. Според решението на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т. 32 - т. 36 доколкото член 78 от МК не въвежда давностен срок за последващ контрол на митническите декларации, държавите членки могат, с оглед на общия принцип на правната сигурност, да установят разумен давностен срок за тази процедура. При все това, макар този член да не предвижда специален срок в това отношение, трябва да се отбележи, че съгласно чл. 221, пар. 3 от МК митническите органи могат да съобщят на длъжника нов размер на митническото задължение в тригодишен срок от възникването на това задължение. След като изтече този срок, задължението е покрито с давност и следователно е погасено по смисъла на чл. 233 от МК /вж. решение Direct Parcel Distribution Belgium, C-264/08, EU: C: 2010: 43, т. 43 В този смисъл е и т. 40 от решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12. По така изложените съображения решението на АС – Хасково като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора, е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 852/18.12.2020 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. д. № 885/2020 г. ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на "Глобалпак БГ" ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Южна" № 8 разноски за касационното производство в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Решението е окончателно.