Решение № 6437 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2014 г.

Решение № 6437 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Николов от гр. Бургас срещу решение № 2189/09.12.2013 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 21/2013 г. Претендира се неправилност на решението по съображения подробно изложени в жалбата. Ответникът - кметът на община Бургас оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна при следните изводи от фактическа и правна страна: По допустимостта на жалбата ВАС се е произнесъл с определение № 7327/29.05.2013 г. по адм. д. № 6365/2013 г., като позовавайки се на ТР № 3/2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на общо събрание на колегиите на ВАС, е направил извод, че правният интерес на Георги Димитров Николов да иска прогласяване на нищожност на заповед № 639/25.03.1994г на кмета на община Бургас се определя към момента на подаване на жалбата. С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Георги Димитров Николов от гр. Бургас с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 639/25.03.1994г на кмета на община Бургас. За да стигне до този извод съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган във валидна форма, като не са налице пороци, които да обосновават порок от категорията да опорочи заповедта до степен на нищожност. Върховният административен съд приема съображенията на АС в насока, че релевираните от жалбоподателя възражения или са неотносими към предмета на спора, или не обосновават извод за нищожност на заповедта предвид факта, че чрез тях се въвеждат пороци на процедурата и съблюдаване на материалния закон, които следва да се установяват при проверка на законосъобразността, а не на валидността на обжалваната заповед. В тази насока, АС правилно е приел, че производството е административно и не се обсъждат спорове за собственост, АС няма компетентност да прогласява нищожност на актове за общинска собственост, нито да осъществява контрол за законосъобразност върху актуването и деактуването на имоти като държавна и общинска собственост. Въпреки гореизложеното, АС е имал задължение в рамките на служебния контрол да осъществи контрол за валидност на оспорения акт, като реализира контрол за компетентност на органа, подписал обжалвания акт. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 32 от ЗТСУ във вр. с чл. 75 от ППЗТСУ. Чл. 75 от ППЗТСУ в редакцията му към 1994 г. предоставя компетентност на кмета на общината да издава заповеди за градове с повече от 20 000 жители б. "а": при наличност на одобрени цялостни подробни планове - заповеди за частични изменения на застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове; а при т. "б" - липса на одобрени цялостни подробни планове- заповеди за ПП само за отделни части на града в съответствие с общия градоустройствен план, но със съгласие на органите на Министерството на териториалното развитие и строителството. Цитираната като правно основание на заповедта разпоредба на чл. 75 от ППЗТСУ в хипотезата на т. "б" поставя изискване за съгласие на друг орган, което е елемент от фактическия състав във връзка с определяне на компетентността и правомощията на кмета на общината към този момент. АС гр. Бургас в обжалваното решение е приел, че не е посочена хипотезата на чл. 32 от ЗТСУ, както и тази на чл. 75 от ППЗТСУ, като е направил извод, че подобно непосочване не обосновава извод за нищожност на обжалвания акт. Горното не изключва задължението на съда да събере доказателства и да установи приложимата хипотеза именно поради това, че в зависимост от приложимата хипотеза елементите от фактическия състав във връзка с компетентността на органа са различни. В тази насока, Върховният административен съд приема, че делото следва да се върне на друг състав на АС Бургас за ново разглеждане след отмяна на обжалваното решение за събиране на доказателства и установяване на компетентността на органа подписал оспорваната заповед в зависимост от хипотезите на чл. 75, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ - приложно поле с оглед броя жители на гр. Бургас. При новото разглеждане на спора следва да се съберат доказателства и да се установи наличието или липса на одобрени цялостни подробни планове, като се съобрази, че при хипотеза на б. "а": при наличност на одобрени цялостни подробни планове, компетентността на кмета е да издава заповеди за частични изменения на застроителни и регулационни планове, подробни комуникационни планове, планове по вертикалното планиране, квартално-застроителни и силуетни планове и други подробни планове; а при хипотеза на т. "б" и липса на одобрени цялостни подробни планове, компетентността на кмета е за заповеди само за подробни планове за отделни части на града в съответствие с общия градоустройствен план, но елемент от фактическия състав е и съгласието на органите на Министерството на териториалното развитие и строителството /Практиката на ВАС е константна, като липсата на съгласие на органите на Министерството на териториалното развитие и строителството в хипотеза на чл. 75, ал. 1, т. 2 б. "б" от ППЗТСУ обуславя нищожност на заповедта на кмета на общината./