Определение № 1103 от 07.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 286/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. А. от [населено място] срещу разпореждане № 18692 от 19.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 8776/2011 г. на Софийски градски съд. В частната жалба са въведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му. Ответникът „И. България” З. не е депозирал в срока по чл.276 ГПК становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е върната подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу определение от 15.12.2010 г. по гр. д. № 22809/2010 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.129, ал.2 ГПК е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. В съобразителната му част е посочено, че в изпълнение на дадените с разпореждане от 05.07.2011 г. указания, частният жалбоподател е депозирал на 02.08.2011 г. молба, с която уведомил съда, че е подписал исковата молба, подадена до Софийски районен съд, но тъй като не му било ясно коя точно молба трябва да приподпише, е поискал повторно да му бъде указано. По съображения, че дадените указания са били ясни и точни, съдът е приел, че нередовността на частната жалба не е била отстранена в срок и на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК с обжалваното разпореждане постановил връщането й. Частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 05.07.2011 г. въззивният съд указал на настоящия жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да подпише частната жалба лично или чрез процесуалния си представител. Неизпълнението на съобщените на частния жалбоподател указания правилно е преценено от съда като основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частната му жалба. Същите са дадени с необходимата за изпълнението им степен на конкретност, поради което за съда не е възникнало задължение повторно да съобщи на жалбоподателя точното процесуално действие, с чието извършване следва да бъде отстранена нередовността на частната му жалба. В изложения смисъл са и направените с обжалваното разпореждане изводи, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение