Определение № 10035 от 09.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Фондация „БЪЛГАРСКА ФИЛМОВА КОМИСИЯ“ с [ЕИК], представлявана от председателя Ж. Караиванова-Петрова, чрез представител по пълномощие – адв. М. Бояджиев от Софийска адвокатска колегия против Заповед № РД 09-371/08.06.2022 год. на министъра на културата. С оспорения административен акт, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ) и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на културата, министърът на културата е одобрил списък на професионалните организации и юридическите лица, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, вписани в регистъра по чл. 19, ал. 1 от ЗФИ, които да предложат свои представители за участие в Националния съвет за кино към министъра на културата, мандат 2022-2024 год. В сезиращата съда жалба е заявено, че обжалваната заповед е нищожна, постановена в нарушение на императивните разпоредби на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е и необоснована. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи, като е формулирано искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. След извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение намира, че не е родово компетентен да се произнесе по оспорването. В разпоредбата на чл. 132 от АПК е регламентирана родовата подсъдност при съдебно оспорване на административните актове, като е указано кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. В текста на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК е указано, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на цитирания текст обосновава извод, съгласно който, на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Така формирания извод се подкрепя и от тълкуването на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, направено в Решение № 8 от 23 април 2018 год. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 год., според което: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“. В мотивите на цитираното решение е прието, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. В конкретния случай, оспорената заповед на министъра на културата е в изпълнение на правомощията на органа по чл. 9, ал. 2 от ЗФИ и чл. 5, ал. 1 от ППЗФИ да одобри списък на професионалните организации и юридическите лица, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, които да предложат свои представители за участие в Националния съвет за кино към министъра на културата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗФИ указва, че към министъра на културата се създава Национален съвет за кино като консултативно-експертен орган. С оглед това, по същество оспорената заповед е постановена в производство по конституиране на един консултативно-експертен орган към министъра на културата. Предвид така очертания характер на оспорената заповед, по своята същност тя не попада в категорията актове, постановени в изпълнение на компетентностите, произтичащи от Конституцията на Република България по ръководство и осъществяване на държавното управление. В този смисъл, оспорването на тази заповед не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, поради което не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административните съдилища съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133, ал. 1 и сл. АПК, спорът е подсъден на Административен съд – София-град. В съответствие с изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд - София-град, който да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,