Определение № 3 от 11.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50355/2016 г.

С молба вх. № 12965/23. 12. 2016 г. ищецът М. В. И. е заявил, че се отказва, на осн. чл. 233 ГПК, от всички искове предмет на настоящото исково производство и иска обезсилване на постановените по делото решения, както и прекратяване на производството по същото. Заявява, че не претендира съдебни разноски. Подадена е молба вх. № 12966 от 23. 12. 2016 г. от ответната страна [фирма], с която е изразено съгласие за прекратяване на производството по делото поради направения отказ от иска и е заявено, че не се претендират направени по водене на същото разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по подадената от ищеца молба по чл. 233 ГПК, прие следното: Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваните решения се обезсилват /касае се за констатиране от съда на следващо от закона обезсилване на постановените решения/. В случая ищецът М. В. И. е предприел отказ от предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 281450 евро, представляваща неплатена част от продажната цена на недвижим имот, предмет на сключен на 25. 06. 2008 г., между М. В. И. и [фирма], предварителен договор за покупко-продажба на имота, ведно със законната лихва от 24. 06. 2013 г. до окончателното й изплащане, който иск изчерпва предмета на делото. С оглед на горното и предвид разпоредбата на чл. 233 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, а постановените по същото невлезли в сила въззивно и първоинстанционно решения – обезсилени. Страните не претендират присъждане на направените до настоящия момент, пред трите инстанции, деловодни разноски. Водим от изложеното, съдът