Определение № 315 от 19.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1029/2011 г.

Производството е по чл.307 ГПК и е образувано по молба на А. за /А./ – София за отмяна на влязлото в сила решение №133 от 19.05.2005г., постановено по гр.дело №1145/2003г. на Благоевградския окръжен съд, на решение от 10.07.2006г. постановено по гр.дело №1966/2005г. на Софийския апелативен съд и решение №183 от 16.10.2007г. по т.дело № 951/2006г. на ВКС, ІІ т.о. Молителят се позовава на ново обстоятелства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – [населено място] в подаден до съда писмен отговор счита молбата за допустима и основателна. Дружеството [фирма] – представлявано от изпълнителния директор А. С. в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на молбата поради просрочие, алтернативно за неоснователна. Ответникът по молбата [фирма] – [населено място] не представя писмен отговор по чл. 306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение по допустимостта на молбата, взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена по пощата на 5.04.2009г. от А. съгласно параграф 20 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК / ДВ. бр.18 от 5.03.2010г./ на основание чл.303 ал.1, т.1 ГПК – открити нова обстоятелства: продажбата от [фирма] на Българската фондовата борса на компенсаторни записи, с които дружеството твърди, че е платило цената по приватизационната продажба и временните удостоверения са предадени на Агенцията за приватизация с нотариална покана на Нотариус В. М. от 3.07.2000г., осъществена на 16.07.2003г. и 12.01.2005г., по време на процес. В молбата се поддържа, че тези обстоятелства са станали известни на Агенцията на 10.03.2009г. въз основа на писмо от А. вх. № 05-01-19/10.03.2009г. и писмо на Централния депозитар АД вх. № на А. №26-00-111/5.03.2009г. Гр.дело № 1145/2003г. на Благоевградския окръжен съд е образувано по иск на А. за прогласяване на договор за приватизационна продажба на Завод .., обособена част от [фирма] – София, сключен на 31.01.2000г. за развален, съединен с искове за връщане на предмета на продажбата и за неустойка по чл.92 ЗЗД. С решение №133 от 19.05.2005г. по гр.дело № 1145/2003г. Благоевградския окръжен съд е отхвърлил исковете като неоснователни. С решение от 10.07.2006г. по гр.дело № 1966/2005 г. САС е оставено в сила решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен искът за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД, обезсилил решението на първоинстанционния съд по останалите два иска и е прекратил производството по делото. С решение № 183 от 16.10.2007г. по т.д. № 951/2006г. ВКС, състав на ТК е оставил в сила решението на САС. Производството по делото е приключило при действието на отменения ГПК. Тъй като с решението на ВКС е изчерпан инстанционния контрол на решението на окръжният съд, предмет на отмяна е касационното решение и потвърденото с него решение на въззивния съд. Първоинстанционното решение може да бъде предмет на отмяна само в хипотезата, когато поради необжалването му е влязло в сила и инстанционното разглеждане на делото е приключило с неговото постановяване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, като прецени изложените данни, намира подадената молба за отмяна за процесуално допустима. Решението на Върховният касационен съд е влязло в сила на 16.10.2007г. при действието на ГПК /обн. Изв.бр.12 от 1952 г./. Съгласно чл.232, ал.1 ГПК отм. молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от узнаване обстоятелството, което служи за отмяна / аналогичен на чл.305, ал.1, т.1 ГПК/, но не по-късно от една година от влизане на решението в сила. Срокът за отмяна на влязлото в сила решение е започнал да тече при действието на ГПК отм. /чл.232, ал.1 ГПК отм/ и изтича на 16.10.2008г., при действието на ГПК в сила от 1.03.2008г. С оглед на поддържаното твърдение за датата на узнаване на новите обстоятелства, молбата за отмяна се явява подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение