Определение № 50 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 42/2024 г.

Производството е по чл.135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат от Административен съд Бургас с определение №5778 от 06.08.2024г. по адм. д. №1137/2024г. спор за подсъдност за определяне на компетентен съд за произнасяне по исковата молба на С. П. С., понастоящем в ЗОЗТ [населено място], срещу Министерство на правосъдието, по предявен иск с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Производството по спора е образувано по заведена в Районен съд Бургас искова молба с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация от С. П. С., понастоящем намиращ се в ЗОЗТ [населено място], срещу Министерство на правосъдието, за постановяване на решение, с което 1./ да се установи и да бъде постановено преустановяване на действията по дискриминация по отношение на ищеца, изразяващи се в лишаването му от правото да получава колетни пратки, тъй като е български гражданин, както и 2./ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от дискриминирането му, изразяващи се във внушеното му чувство за малоценност и незначителност, обида и незащитеност, граничещи с омерзение в собствената му страна, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. С определение на 19.06.2024г. Районен съд Бургас е изпратил искът по подсъдност на Административен съд Бургас. Административен съд Бургас е постановил определение №5778/06.08.2024г., по адм. дело №1137/2024г., с което приел, че производството по спора е родово подсъдно на районните съдилища, и е местно подсъдно на Районен съд Бургас. Затова Административен съд Бургас е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентен съд за произнасяне по исковата молба на С. П. С., понастоящем в ЗОЗТ [населено място], срещу Министерство на правосъдието, по предявен иск с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Върховният административен съд и Върховният касационен съд в петчленен състав по чл.135, ал.5 от АПК намира, че делото е подсъдно на Районен съд Бургас по следните съображения: Ищецът С. С. е предявил иск по чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация срещу Министерство на правосъдието, с който 1./ да се установи и да бъде постановено преустановяване на действията по дискриминация по отношение на ищеца, изразяващи се в лишаването му от правото да получава колетни пратки, тъй като е български гражданин, както и 2./ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от дискриминирането му, изразяващи се във внушеното му чувство за малоценност и незначителност, обида и незащитеност, граничещи с омерзение в собствената му страна, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. Според чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр извън случаите по раздел I от ЗЗД /„Производство пред Комисията за защита от дискриминация“, каквото не е процесното производство/, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението. Изрично в законовата разпоредба е посочено, че тези искове са подведомствени и родово подсъдни на районния съд. Не може да се приеме, че административният съд следва да разглежда исковете по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗЗДискр. когато е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника. А районният съд – при равнопоставеност на страните. Такова разширително тълкуване на законовата разпоредба е равносилно на изменение на чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., което не е в правомощията правораздавателните органи. По делото се установява, че ищецът не се е възползвал от възможността да сезира Комисията за защита от дискриминация и няма издаден акт на Комисията за установяване на факта на дискриминация. По същия въпрос, предмет на настоящото производство, е постановено и Тълкувателно постановление №1 от 16.01.2019г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело №1/2016г. С него ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС са решили, че исковете с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД, са подсъдни на районния съд. В мотивите към тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл.71 от ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Прието е, че разпоредбата на чл.71 от ЗЗДискр. не е в противоречие с чл.74 от същия закон, в която не се съдържа уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи на чл.74 от ЗЗДискр. текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. В случая, не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, по раздел І, глава ІV от ЗЗДискр., поради което не намира приложение редът предвиден в чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. Заведеният от ищеца иск за установяване на нарушение на ЗЗДискр., неговото преустановяване и присъждане на обезщетение е с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр., поради което е родово подсъден на районните съдилища, като е без значение, дали е налице положение на подчинение и власт между ищеца и ответника, съгласно мотивите на цитираното тълкувателно постановление № 1/16.01.2019г. Според чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателното постановление е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. Предвид изложеното предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на районния съд. На основание чл.108, ал.2 от ГПК искът е местно подсъден на Районен съд Бургас. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, намира, че компетентен да разгледа исковата молба на С. П. С., понастоящем в ЗОЗТ [населено място], срещу Министерство на правосъдието, по предявен иск с правно основание чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, е Районен съд Бургас. Водим от горното и на основание чл.135, ал.5 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд,