Определение № 960 от 05.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 868/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на ЕТ ”Е.-Д. К.” гр.София против определение на Кюстендилския окръжен съд от 29.07. 2011 год., по гр.д.№ 246/2011 год., имащо характер на разпореждане, с което, на осн. чл.286, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, е върната касационна жалба вх.№ 4632/ 29.07.2011год. обратно на подателя и- настоящ частен жалбоподател. Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на исканото обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд, предвид цената на предявения частичен иск, произхода на претендираното вземане и качеството на ответниците - арг. от чл.286, ал.3 ТЗ. Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт, правилно администриращия касационната жалба на настоящият частен жалбоподател, подадена срещу въззивно решение на КОС от 14.06.2011 год., по в.гр.д.№ 246/2011 год., въззивен съд е счел, че страната не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и подлежи на връщане по реда на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то релевантна в разглежданата хипотеза е единствено висящността на делото в касационната инстанция и изложените в противен смисъл доводи на частния жалбоподател, като лишени от основание в процесуалния закон, не се споделят от настоящия съдебен състав. Следователно висящността на делото пред ВКС настъпва от момента на подаване касационната жалба в канцеларията на администриращия я съд, начало на която в случая е от 29.07.2011 година. От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, каквото е процесното, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС