Решение № 518 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 413/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. В., с. Ц., община Д., Софийска област, срещу определение №883 от 24.06.2009 г. по гр. д. №623/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което му е отказано предоставянето на правна помощ. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че частната касационна жалба вх. № 3397/29.04.2009 г. е била нередовна, тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е приподписана от адвокат. На 20.05.2009 г. на жалбоподателя са съобщени указанията на съда, които не са изпълнени до 27.05.2009 г. След като жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда и частната му жалба е върната с разпореждане от 03.06.2009 год., то едва след това той с частната жалба срещу разпореждането за връщане от 17.06.2009 г. и допълнението към нея от 22.06.2009 г. е поискал от въззивния съд правна помощ. Правилно въззивният съд е отказал исканата правна помощ като е приел, че предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя. Това е така, защото молбата е за помощ при отстраняването на нередовност на частната касационна жалба, а е подадена чак на 17.06.2009 г., т.е. след изтичането на срока за поправяне на нередовността - 27.05.2009 год. В правомощията на въззивния съд е да прецени обстоятелствата по чл. 24, т. 1 ЗПП, когато страната иска правна помощ, за да извърши конкретно процесуално действие или да отстрани пороци на такова. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.