Определение № 7281 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5754/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по частна жалба на М. Ц. Г. от гр. Троян, чрез процесуалния й представител от адв. Спиридонова, против определение № 859 от 26.04.2024г., постановено по адм.д. № 161/2024г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, с което на основание чл. 159 т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против отказ на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Ловеч да се приеме проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Троян за обекти ПИ идентификатори № 73198.512.53, № 73198.512.43, № 73198.512.49, № 73198.512.50 и № 73198.512.51, обективиран в писмо с изх. № 24 – 9507 от 22.03.2024г., придружено с уведомление за неприемане на проект за изменение изх. № 25 – 78705 от 22.03.2024г. и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба жалбоподателката навежда доводи за недопустимост на оспореното определение, като постановено по непредявена жалба – отменително основание по чл. 209 т. 2 във връзка с чл. 236 АПК. Алтернативно твърди неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че се оспорва удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР, а напротив твърди, че видно от петитума на жалбата й, по която е стартирало съдебното производство, тя е оспорила отказ за изменение на КККР, който е бил обективиран в един от актовете. Иска определението да бъде обезсилено, алтернативно отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът Началникът на СГКК - гр. Ловеч, с писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Пенчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Ловеч е приел, че производството е по жалба на М. Г. срещу отказ на началника на СГКК – Ловеч да се приеме проект за изменение на КККР – на гр. Троян за посочени имоти, отразен в писмо изх. № 24 – 9507 от 22.03.2024г., придружен с удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР с изх. № 25 – 78705 от 22.03.2024г. Изложил е съображения, че обжалваното удостоверение е акт, част от процедурата по издаване на крайния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което прави извод за недопустимост на оспорването, поради липса на годен за съдебно оспорване акт, а именно наличие на основанието по чл. 159 т. 1 АПК. Определението е правилно. Неоснователно е възражението в частната жалба за недопустимост на оспореното определение, тъй като съдът се е произнесъл по непредявено искане, а не е разгледал оспорения акт, за който се твърди, че е отказ за изменение на КККР. Видно от петитума на жалбата, по която е образувано административното производство, с него изрично е поискано съдът да отмени отказ на началника на СГКК – Ловеч да се приеме проект за изменение на КККР на гр. Троян за обекти ПИ идентификатори № 73198.512.53, № 73198.512.43, № 73198.512.49, № 73198.512.50 и № 73198.512.51, отразен в писмо изх. № 24 – 9507 от 22.03.2024г. и придружено от удостоверение за неприемането на проект за изменение на КККР изх. № 25 – 78705 от 22.03.2024г. Именно по така предявеното искане се е произнесъл и съдът. Административното производство започва с подадени от жалбоподателката заявления вх. № 01 – 541066 от 27.09.2023г. за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ идентификатор № 73198.512.53; вх. № 01 – 583540 от 18.10.2023г. и вх. № 01 – 630133 от 10.11.2023г. и двете с искане за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за посочения по – горе имот с представени допълнително документи и приложен проект. Действително, издаването на удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт – заповед по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Изрично в разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от ЗКИР е регламентирано, че за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г. измененията в КККР се извършват по заявление за изменение на кадастралната карта от собственик, от друго лице, когато е предвидено по закон или служебно, като се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитираната наредба, който проект се проверява и приема от СГКК по ред, определен в наредбата по чл. 50 от ЗКИР (чл. 77, ал. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016г., в редакцията ДВ, бр. 72/2021г.). Приемането, съответно неприемането, на този проект се удостоверява именно с удостоверение за приемането/неприемането на проекта. При съобразяване на цитираните разпоредби, се налага извод, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случая е оспорено уведомление за отказ за приемане на проект за изменение на КККР с посочено правно основание за постановяване на отказа за приемане чл. 77 ал. 1 и 2 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. във връзка с чл. 55 ал. 3 ЗКИР, като този акт е акт, част от производството по издаване на крайния акт, който е отказът за извършване на изменение на КККР поради издадено удостоверение за неприет проект, като именно в производството по оспорване на крайния акт ще се проконтролира наличието на основанията по чл. 77 ал. 2 от Наредбата за неприемане на проекта. Този извод следва от изрично предвидената в чл. 56, ал. 11 /предишна ал. 10/ от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. (в приложимата редакция към датата на издаване на уведомлението за отказ – ДВ, бр. 72/2021г.) хипотеза по т. 1 на тази разпоредба на постановяване на отказ от СГКК за извършване на изменение на кадастралната карта в случаите, в които се установи, че е издадено удостоверение за неприемане на проект. Именно и този отказ, мотивиран с издаването на удостоверение за неприемане на проекта за изменение, следва да бъде акта, подлежащ на съдебен контрол. Допълнителен аргумент в тази насока е и че с ДВ, бр. 72/2021г., в сила от 01.10.2021г. старата норма на чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД – 02 – 20 -5 от 2016г., сега ал. 11, е изменена и съгласно изменението СГКК издава отказ за извършване на поисканото изменение на КККР, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. В случая отказ не е издаден на посоченото основание, като след като бъде издаден такъв отказ за изменение на КККР жалбоподателката ще може да се защити срещу него. Ето защо като прави извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК и прекратява производство, първоинстанционния съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,