Определение № 461 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2801/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Е. П. срещу въззивно решение № I-97 / 18.06.2020 г. по гр.д. № 536 /2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателката срещу [община] с правно основание чл.108 ЗС за четири УПИ по плана на [населено място], индивидуализирани в решението. Насрещната страна община Камено не е подала писмен отговор. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по искове за собственост за недвижими имоти, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд въз основа на преценка на представените по делото писмени доказателства за собственост и приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е приел, че в разписните листове към плановете от 1923 г. и от 1966 г. няма записи на Р. М. З. (наследодател на ищцата) съответно в кв.49 и в кв.50 по плана от 1923 г. и в кв.107 и в кв.107а по плана от 1966 г., поради което записът в скицата от 1997 г. не съответства на записванията в разписния списък и не става ясно на базата на какви планове и документи бившата зеленчукова градина от 42.75 дка е идентифицирана на Р. М. З.. Въз основа на преценката на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ въззивният съд е приел извода, че не може да се установи идентичността на имотите на наследодателите на ищцата с процесните имоти. Приел е, че дори да се приеме, че наследодателите на ищцата са притежавали зеленчукова градина от 42.75 дка в землището на селото (сега [населено място]), по делото не е установено къде точно се е намирала тази зеленчукова градина и ако е попадала в регулацията на селото кои имоти по регулационния план от 1923 г. (респ.1966 г.) попадат в нея, още по-малко е установена идентичността между тази зеленчукова градина и процесните четири имота. В изложението за допускане на касационно обжалване на жалбоподателката А. П. са изведени следните въпроси: Процесуалноправен въпрос: Изпълнил ли е задължението си въззивният съд да постанови своя акт след обсъждане и преценка в съвкупност на всички относими доказателства и доводи на страните по делото? Това не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а преформулиран като въпрос довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение. Правният въпрос е: Дали въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, ако е постановил своето решение без обсъждане и преценка в съвкупност на всички относими доказателства и доводи на страните по делото? Доколкото може да се приеме, че е изведен такъв въпрос, то той не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е основал правните си изводи по доводите на страните на обсъждане на релевантните за спора факти въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Материалноправен въпрос: За установяване на идентичността на имотите. Това също не е правен въпрос, а довод за неправилност на извода на въззивния съд за липсата на идентичност между процесните имоти и имотите, за които ищцата представя доказателства. Дали има или няма идентичност между конкретни имоти е конкретен въпрос по делото, на който може да се отговори само след анализ на събраните по делото доказателства, какъвто не се извършва в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, което се изчерпва с изясняване дали са осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване. Процесуалноправен въпрос: Относно преценката от съда на заключението на вещото лице. Как е извършена конкретната преценка на приетото по делото заключение на СТЕ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Доколкото въпросът е правен: По какъв начин въззивният съд трябва да извърши преценка на приетото по делото заключение на СТЕ? той е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице отделно и в съвкупност с доказателствата за собственост на процесните имоти и е изложил мотиви защо го кредитира. Процесуалноправен въпрос: Дали извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото? Въпросът е свързан с отбелязване върху скица от 1997 г., че имотът бивша зеленчукова градина попада в бивши кв.49 и кв.50 по отм. план от 1923 г. Въпросът не е обуславящ, ответната страна [община] оспорва основателността на исковете и неин представител не е признавал факт, на който искът е основан. В доклада си първоинстанционният съд е приел, че няма факти, които да не се нуждаят от доказване и е разпределил доказателствената тежест, а страните са заявили, че нямат възражения по доклада. Както беше посочено по-горе, изводите на съда за липсата на основание за такова отбелязване в скицата от 1997 г. се основават на приетото неоспорено заключение на СТЕ, в което е прието, че в нито един от плановете (от 1923 г., от 1966 г. и от 2000 г.) няма означена зеленчукова градина и че в разписните листи на плановете от 1923 г. и от 1966 г. няма записи на наследници на Р. М. З. съответно в кв.49 и кв.50 по плана от 1923 г. и в кв.107 и 107а по плана от 1966 г. Процесуалноправен въпрос: Може ли съдът да основе решението си на доводи и обстоятелства, различни от наведените спорни факти и отговори на исковата молба, въззивната жалба и отговора на въззивната жалба? Въпросът е основан на твърдение, че ответната страна приема идентичността на имотите или поне не я оспорва. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, в отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на всякакво основание за собственост на ищцата върху процесните имоти с твърдение, че представените от ищцата доказателства не обосновават извод за собственост върху конкретните имоти, които са общинска собственост, за което се излагат доводи. След разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд въпросът за идентичността на процесните имоти с бивша зеленчукова градина е поставен като задача на допуснатата съдебно-техническа експертиза по искане на ищцата по делото (жалбоподателка в настоящото производство), заключението е прието неоспорено и изводът на първоинстанционния и въззивния съд за липсата на идентичност е основан на него, за което и двете инстанции са изложили мотиви. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав