Определение № 56 от 30.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 282/2011 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Ст. А. от[населено място], област Б., за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 12.01.2010 г. по гр.д. № 1277/2009 г. на С. АС, с което се оставя в сила решение по гр.д. № 30/2008 г. на Б. ОС, с което се отхвърля предявеният от молителя срещу Ю. Д. М. от С. иск на основание чл.240,ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 14 000 лв., като е осъден за разноски. Ответникът по молбата за отмяна М. е подал отговор, че същата е просрочена, а освен това и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.305,т.5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случая по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Молителят е узнал за въззивното решение на 28.01.2010 г., когато му е връчено чрез единия от адвокатите му. Тъй като не е обжалвано, решението е влязло в сила на 1.03.2010 г., съгласно чл.296,т.2 ГПК, и тримесечния срок е изтекъл на 1.06.2010 г.-вторник, а молбата за отмяна е заведена на 20.12.2010 г., т.е. след изтичането му. В допълнение следва да се има предвид, че адвоката на молителя е подал молба от 2.02.2010 г. до АС за съдебен адрес, но след като въззивното решение вече е било връчено на другия адвокат, както и молба от 24.08.2010 г. до ОС за препис от решението на АС. По изложените съображения, молбата за отмяна е процесуално недопустима, като просрочена, и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното и на основание чл.306,ал.2 във вр. с чл.286,ал.1,т.1 ГПК, ВКС-І т.о.