Определение № 684 от 08.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 678/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. М. от с. Т., община А., чрез процесуалния му представител адв. Т от АК-Бургас, срещу определение № 379 от 10.09.2009 г. по гр.д. № 424/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство, поради недопустимост на въззивната жалба на С. М. М. срещу решение № 72 от 15.06.2009 г., постановено по гр.д. № 23/2009 г. на Районен съд – К., с което е допусната промяна на собственото име на малолетното дете М, роден на 15.05.2003 г. от майка –/Караджова/ и баща - С. М. М., от М. на А., по молба на майката, на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата Е. А. К., Община Б., Дирекция „Социално подпомагане”, гр. А., Районна прокуратура гр. К. не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че депозираната въззивна жалба на С. М. е процесуално недопустима, тъй като първоинстанционното решение, с което е уважена молбата за промяна в личното име на детето на страните не подлежи на инстанционен контрол с оглед разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК. Определението е законосъобразно. В конкретния случай Е. А. К. в качеството й на майка и законна представителна на малолетното дете М е предявила молба до първоинстанционния съд за промяна на собственото име на детето от М. на А., с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, в производство по чл. 530 и сл. ГПК, която молба с решение № 72 от 15.06.2009 г., постановено по гр.д. № 23/2009 г. на Районен съд – К., е била уважена. Решението е било обжалвано от настоящия касатор С. М., баща на детето, като въззивният съд с обжалваното определение е прекратил производството като процесуално недопустимо, тъй като първоинстанционното решение не подлежи на по нататъшен инстанционен контрол предвид разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК. Този извод е правилен, тъй като молбата за промяна на името или на някои от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства – чл. 530 – чл. 541 ГПК. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. Предвид безспорния характер на това производство решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване – чл. 537, ал. 1 ГПК, а когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е гражданскоправен, се разрешава по исков ред/ чл. 537, ал. 2 ГПК/. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,