Решение № 5043 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 3964 от 03.10.2024г., постановено по адм. д. 843/2024 г. по описа на Административен съд Хасково (АС Хасково), с което е отхвърлена жалбата му против решение 8594 от 13.08.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на кандидата за закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда бежанската история е установена правилно, но въз основа на нея са направени неправилни правни изводи при обсъждане на наведените доводи за физическата опасност за живота и здравето на кандидата, както и относно актуалната политическа ситуация в страната му по произход. Изразява се и становище, че събраната информация е непълна, в смисъл на недостатъчна, за да изведе органа до правилни и обосновани правни изводи. Изложено е мнение, че са налице всички изискуеми предпоставки както за предоставяне на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, вкл. на осн. Чл.9, ал.1, т.1 и т.2, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Оспорва се като невярна информацията, че Турция е трета сигурна страна, като е изразено несъгласие за това подобен извод да почива единствено на одобрения от МС Списък на сигурни страни на произход и Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила. Изразява се несъгласие с игнорираната от страна на органа информация, че именно турските власти са му отнели документа за пребиваване и са го върнали в Сирия, което обстоятелство е последващо спрямо периода му на пребиваване в Р. Турция за пет години. Прави се искане за отмяната на първоинстанционния съдебен акт, ведно с потвърденото с него решение. В о. с. з. касаторът се представлява от адв. Лютфиева, която поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Не сочи допълнителни доказателства, свързани с личността и бежанската история на заявителя. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски оспорва касационната жалба, излага доводи за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводството. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба поради обоснованост на изводите както на адм. орган, така и първостепенната съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С оспореното в настоящото производство решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на О. А. , гражданин на Сирия против Решение 8594/13.08.2024 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Административният съд e възприел изцяло установените от страна на административния орган факти, които не се оспорват. Липсва спор относно това, че заявителят е пълнолетно лице, което е влязло незаконно на територията на Република България на 18.05.2024 година, а на 05.06.2024г. оспорващият депозирал молба до ДАБ за предоставяне на международна закрила, след като спрямо него била постановена Заповед УРИ 4069 ПАМ-152/20.05.2024г. за налагане на ПАМ - Връщане на чужденец до държавата му по произход. Заявителят попълнил Регистрационен лист, в който посочил личните си данни. В проведеното на 07.06.2024 година интервю в присъствието на преводач от и на арабски език е потвърдено сирийското му гражданство, арабския му произход, пълнолетието му, семейното му положение и всички обстоятелства, свързани със семейството му, местоположението и произходът му в Сирия, пребиваването му на територията на Република Турция, преминаване на Българо-турската граница и т.н. Възприети от съдебния състав и административния орган са всички обяснения от интервюто, в което той сочи подробности за личната си бежанска история. Правилно от разказаното съдът е достигнал до извод за липса на конкретен повод за напускане на страната му на произход, поради липса на твърдения от негова страна , че е бил подложен на преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В тази връзка надлежно е било възприето и правилно е взето предвид и обстоятелството, че от негова страна не е заявена политическа активност, принадлежност към обществено течение или друго формирование, която да обоснове поне подозрения за заплаха срещу личността му на военна или политическа основа. Правилно е отбелязана и заявената от касатора липса на опасности, произтичащи от етноса или религията му. Надлежно-възприето от страна на първоинстанционния съд е и обстоятелството, че лицето е прекарало няколко години в Република Турция с получен надлежен документ за предоставяне на временна закрила, където и към настоящия момент пребивава семейството му. Надлежно възприети от страна на първоинстанционния съд са и обстоятелствата около начина и средствата, чрез които е преминал държавната граница преди да бъде заловен в Р. България, както и обяснената основна цел на заявителя - да осъществи семейно събиране след предоставяне статут на бежанец. Възприета и отчетена в съдебния акт е и предоставената от него информация за липсата на работа в Сирия, за глада и лошите икономически условия. Раняването му и невъзможността да се труди за период от три години - 2015-23018г. При така възприетите обстоятелства Съдът е потвърдил изцяло правилността на изводите на органа, който е достигнал до правен извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 и сл. ЗУБ, за предоставяне на заявителя на статут на бежанец, тъй като не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Възприети изцяло са били и изводите на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне и на хуманитарен такъв по чл.9, ал.1, т.1 и т.2, ал.6 и ал.8 (наличие на други хуманитарни причини) ЗУБ. Решението в тази част е мотивирано и касационният съд възприема изцяло изложените мотиви, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях. На последно място настоящата съдебна инстанция изразява пълно съгласие и с обоснованото заключение на ДАБ, възприето от страна на първоинстанционния съд, касаещо наличие на предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут към момента на провеждане на административното производство, но не и с изводът на административния орган, че такъв не следва да бъде предоставен поради обстоятелството, че лицето е декларирало пристигането си от трета сигурна страна Република Турция. В тази част от проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, които са ограничили правото му на пълноправно участие в административното производство. Според настоящия съдебен състав възприемането наличието на трета сигурна за заявителя страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ, и възприето безкритично от първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. В тази връзка, следва да бъде припомнено, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 ЗУБ, обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет)може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Настоящият съдебен състав, позовавайки се на мотивите на СЕС по обединени дела С-924/19 и С-925/19, както и на диспозитива на решението, постановен по втория зададен от унгарския съд въпроси, според което Член 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се отхвърли като недопустима молба за международна закрила, с мотива че кандидатът е пристигнал на територията на съответната държава членка от страна, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства по смисъла на националната разпоредба за транспониране на член 15 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, или в която е гарантирана достатъчна степен на закрила, намира че след като пристигането от т.нар. трета сигурна страна не се явява основание за недопустимост при провеждането на административното производство за получаване на международна закрила, инициирано от чужденеца, то същото производство следва да бъде проведено с разглеждане на заявлението по същество. Липсва пречка в този случай обаче, както правилно е сторил административният орган, паралелно да бъде проведено разследване и за това дали лицето пристига от трета сигурна страна. Доколкото обаче, това производство се провежда на различно правно основание и се инициира служебно, заявителят следва да бъде уведомен за същото, като му бъде предоиставена изрична възможност да представя доказателства и обяснения относно обстоятелствата по чл.13, ал.4, т.1 ЗУБ. В настоящият случай именно предпоставката по чл.13, ал.1, т.14, вр. ал.4, т.1 ЗУБ се сочи като самостоятелно основание за непредоставяне на хуманитарен статут. Според настоящия съдебен състав по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на две различни административни производства, които намират правното си основание в различни правни норми. Провеждат се по различен ред и преследват различни правнорегламентирани цели, без лицето да е било наясно, че участва в производство различно от заявеното. Макар в националното ни законодателство производството по чл.13 ЗУБ да е преюдициално спрямо това по чл. 75, вр. чл.8 и чл.9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал.5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл.13, ал.1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България, то съобразно коментираните по-рано заключения на СЕС по обединени дела С-924/19 и С-925/19, става ясно, че паралелно провеждане е допустимо при спазване процесуалните гаранции за пълноправно участие в производството на заявителя. При разглеждане на спора по същество, съдът намира също така, че органът е бездействал необосновано при събирането на доказателствата относно установяването на връзка между чужденеца и съответната държава и то при вменено му от закона задължение за индивидуална, т.е. конкретна проверка за сигурността в тази трета страна относно посоченото лице. Неизяснен е останал въпросът с това защо му е бил отнет документът, издаден от Р. Турция, предоставящ му временна закрила и същият е бил изведен от територията на страната. Тези обстоятелства са от съществено значение, доколкото биха изяснили дали се касае за допуснато нарушение, извършено престъпление на територията на третата държава или други причини, като например нелегално преминаване на границите й след предоставянето на временен статут. Информацията е могла включително да бъде проверена и по реда на официалните канали за обмен на данни между Р. Турция и Р. България но това не е било сторено. Така е останало неизяснено обстоятелството дали в индивидуален план Р. Турция се явява трета сигурна държава конкретно за О. А., след като същият сочи, че е бил изведен от нея. Тази част от спорните обстоятелства е подкрепена с твърде бегла и лаконична информация, поради което не може да бъде направен извод, че надлежно е била извършена индивидуална проверка на сигурността на Р. Турция за конкретното лице. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. Допуснатите слабости са съществени, тъй като в случай, че бяха избегнати е налице възможност органът да достигне до резултат различен от оспорения. Те обосновават извод за неправилност на Решението и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АС Хасково нарушения на материалния и процесуалния закони. Същото се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка за установяването на която в пълнота, е необхомо провеждане на повторно интервю с цел събиране на по-пълни обяснения за причината за извеждане на лицето от територията на Р. Турция. Недостатъчната информация е довела до неправилни и необосновани правни изводи, които не се потвърждават напълно от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за ясно уточняване на административните производства, които провежда с оглед предоставяне на заявителя на възможност за пълноправно участие в същите. В случай на произнасяне на органа по въпроса за наличие спрямо касатора на трета сигурна държава, следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, вкл. и чрез насрочване на друго интервю за установяване на факти и обстоятелства с пряко отношение към индивидуалната сигурност на посоченото лице в тази трета държава и наличието на установявена връзка на лицето с нея. Като е пропуснал да съобрази допуснатите от страна на административния орган съществени процесуални нарушения и е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение в частта относно заявеното искане за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази му част. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, макар валидно и допустимо е частично неправилно.