Определение № 92 от 23.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г.

Производството е по чл.248 ГПК Образувано е по подадена от а. С молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с твърдение, че в постановено от ВКС решение № 97/06.07.2009 г. е пропуснато да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата. Поддържа се, че след като фактически е оказана правна помощ на касаторите – ищци, въз основа на упълномощаването на адв. Л след като е установено качеството на ищците на материално затруднени лица по повод на което са освободени от ДТ, то не е необходимо наличието на други доказателства за присъждането на адвокатско възнаграждение по посочения ред. Ответникът по молбата - „Д” АД не е заявило становище. След изискване на делото от Софийски градски съд и след администриране на молбата, с което е изпълнена разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. приема следното: Молбата за допълване на постановеното по делото отменително решение в частта за разноските е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното решение настоящият касационен състав действително не се е произнесъл изрично по своевременно направеното от процесуалния пълномощник на касаторите – ищци за определеляне на адвокатско възнаграждение на адв. Л по реда на чл.38, ал.2, изр.2 ЗА и присъждането на такова възнаграждение за производството пред ВКС. Налице е обаче отрицателно произнасяне по подадената от ищците частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд от 20.06.2008 г. постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ Изложените в мотивите на решението съображения на ВКС за липсата на доказателства, че е оказана безплатна правна помощ на ищците на някое от основанията по чл.38 ЗА са изцяло относими и в настоящото производство, тъй като касаят същото адвокатско пълномощно от 06.10.2005 г., представено в първоинстанционното производство/ стр.15/, имащо сила до завършване на делото във всички инстанции. По делото липсва договор за правна защита и съдействие, или други писмени доказателства, установяващи твърденията на а. Л, че е оказвал безплатна адвокатска помощ на ищците, съгл. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Не могат да се споделят доводите в молбата, че фактически оказаната правна помощ въз основа на пълномощното и установеното от съда, че ищците са материално затруднени лица по повод на което са освободени от държавна такса, е достатъчно за обосноваване на извод за безплатното предоставяне на адвокатската помощ. В тази насока са и мотивите на ВКС при произнасяне по отказа на въззивния съд да уважи искането за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о.