Определение № 476 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 35629 / 19. 12. 2014 год. на К. А. Н. от [населено място], заявена чрез адв. Г. М. - АК П. срещу въззивно Решение No 1971 от 20.11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2765/2014 год. на ОС-Пловдив по чл. 109 ЗС. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 277 от 16. 07. 2014 год. по гр.д.No 343/2014 год. на РС-Асеновград по отхвърлените обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС и е постановил ново решение, с което е уважил иска на С. Б. Г. срещу К. А. Н. на основание чл. 45 ЗЗД като е присъдил обезщетение за имуществени вреди, нанесени на недвижими имот- стопанска постройка, изразяваща се в паднала мазилка, причинена от изливане вода от покрива на стопанска сградата на ответника, изградена в отклонение на СПН, в размер на сумата 815.70 лв., ведно със законната лихва от 1.03.2013 година до окончателното заплащане на сумата. Със същото решение е уважен и иска на С. Б. Г. срещу К. А. Н. на основание чл. 109 ЗС като последният е осъден да преустанови неоснователни действия, който пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост на недвижим имот- стопанска сграда, изградена в УПИ XIII -657 в кв. 71 по плана на [населено място] в пълен обем чрез отводняване на покрива на сградата и привеждането му в съответствие със изискванията на СПН. Присъдени са и разноски от 550 лв. за първата инстанция и 1275 лв. за въззивната инстанция. За да уважи исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 109 ЗС, решаващият въззивен съд е приел, че от страна на ответника К. Н. са налице неоснователни действия, изразяващи се в изграждане на покрив на стопанската сграда, разположена на имотната граница на имота и граничеща със стопанската постройка на ищеца, в нарушение на СПН по отношение на предписанията за наклон на покрива, обуславящо оттичане на вода върху стената и покрива на ищеца и причинило имуществени вреди в размер на сума от 815.70 лв. С касационната жалба К. Н. се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпроса: доколкото констатираното нарушение на СПН, в случая при изграждането на покрива на стопанската постройка в имота на ответника, безусловно съставляват неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, без да се изследват обстоятелствата по какъв начин така изградения покрив пречи на упражняване на правото на собственост, произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика- Р No 324/ 21.06.2010 год. гр.д.No 1320/2009 год. на ВКС- II г.о., Р No 23/ 09.04.2014 год. по гр.д. No 5465/2013 год. на ВКС- II отд., Р No 46/ 26.05.2011 год. по гр.д. No 438/2010 год. на ВКС I г.о., а въпросът: следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС, с който се претендира, че неправомерно се препятства упражняване правото на собственост в пълен обем на вещ, за която е издадено предписание за премахване и която сама по себе си препятства упражняване правото на собственост на другата страна, с оглед на точното и еднакво прилагане на закона. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- С. Г. чрез адв. Е. К.- АК П., с който се поддържа, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК, тъй като жената и на двата обективно съединени иска- по чл. 45 ЗЗД и по чл. 109 ЗС е под 5000 лв. - стопанската постройка, предмет на защита с негаторния иск е оценена на стойност от 785.30 лв., а претенцията за имуществени вреди е в размер на 815.07 лв., доколкото би се приело, че касационното производство е допустимо, се поддържат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за основателност на доводите за незаконосъобразност на решението на въззивния съд. Претендират се разноски за защита в касационното производство в размер на 500 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона. По повдигнатия въпрос дали заявения вещен иск по чл. 109 ЗС е оценяем или неоценяем, с приетото ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, че няма еднозначен отговор, тъй като защитата на собствеността в различните хипотези може да касае не само имуществени права на ответната страна. Като иск за защита на правото на собственост, решенията на въззивните съдилища са от категорията на вещните искове и попадат в изключенията на изключенията по чл. 280 ал.2 ГПК, редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година от което следва, че касационното обжалване е допустимо.Обжалваните облигационни претенции по чл. 45 ЗЗД, макар и с цена на иска под 5000 лв. също подлежат на касационно обжалване като напълно обусловени от иска по чл. 109 ЗС. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ редакция на текста до им. С ДВ. бр.86/2017 година /. Поставеният въпрос доколкото констатираното нарушение на СПН, в случая при изграждането на покрива на стопанската постройка в имота на ответника, безусловно съставляват неоснователни действия по см. на чл. 109 ЗС, без да се изследват обстоятелствата по какъв начин така изградения покрив пречи на упражняване на правото на собственост, е заложен в основните изводи решаващия съд, но е произнесен в смисъл коренно различен от този по цитираните Р No 324, Р No 23 и Р No 46, както и задължителната съдебна практика, обобщена с ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС И съставлява основание за допускане на касационнно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът: следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС, с който се претендира, че неправомерно се препятства упражняване правото на собственост в пълен обем на вещ, за която е издадено предписание за премахване и която сама по себе си препятства упражняване правото на собственост на другата страна, също има характера на обуславящ изхода на спора и с оглед на точното и еднакво прилагане на закона, обжалването следва да бъде допуснато и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ равняваща се на държавната такса за въззивно обжалване –т.е. в размер на сумата 50 лв. / петдесет лева./. Задължението за внасяне на ДТ следва да бъде изпълнено в седмичен срок от съобщението до касатора, по сметката на ВКС.При неизпълнение касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия