Решение № 11585 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (РУО) по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020, чрез юрисконсулт Колев, срещу решение 1258/18.04.2024 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 1030/2023 година, с което е отменено негово решение 1002-356/04.10.2023 год., в частта по т. 2 от диспозитива, представляващо отказ за верификация на сумата от 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 Подкрепа за социално включване" с бенефициер община Благоевград. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че отказът за верификация в оспорената част бил издаден на основание чл. 57, ал.1, т.2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Съобразно посочената норма, за да бъдат верифицирани разходите, трябвало да попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Условията за кандидатстване по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ били общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК имали еднократно правно действие в рамките на нарочната процедура и създавали права/вменявали задължения за участниците в същата. Чл. 26, ал.7 и ал.8 от ЗУСЕФСУ давали правомощия на РУО да дава разяснения по условията за кандидатстване. Тези разяснения ставали част от Условията за кандидатстване. В конкретната хипотеза, съдът не съобразил, че отказът за верификация бил издаден не на основания чл. 57, ал.1, т.4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, в редакцията на закона към ДВ, бр. 39/2022 година, а именно - разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; а на основание чл. 57, ал.1, т.2 от същия нормативен акт в същата редакция. Съгласно т.22.2 от Условията за кандидатстване в настоящата процедура, по време на изпълнение на дейностите по проекта, бенефициерът следвало да спазва Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Общите условия при предоставяне на БФП по ПО 2 и ПО3 от ОП НОИР. Съгласно т.3.2 от последното Ръководство УО допускал изключението на чл. 113, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година. Именно поради това ограничение в Условията за кандидатстване, РУО не верифицирал сумата от 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 Подкрепа за социално включване" с бенефициер община Благоевград. Без да анализира Условията за кандидатстване по програмата, към които реферирал РУО във връзка с приложението на ЧЛ. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, неправилно първоинстанционния съд обосновал погрешен извод за неправилно приложение на закона от страна на РУО (като изписал като нарушена нормата на чл. 113, ал.5 от КТ, която органът не сочел като нарушена). Решението му следвало да бъде отменено, а вместо него да бъде постановен друго, с което да се отхвърли жалбата на община Благоевград срещу решение 1002-356/04.10.2023 год., в частта по т. 2, представляващо отказ за верификация на сумата от 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, община Благоевград, чрез юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на община Благоевград, представлявана от кмета на общината, срещу решение 1002-356/ 04.10.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020, в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказана верификация на сумата в общ размер на 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева от БФП, формирана от сбора на описаните в т. 1, т. 1.1., т. 1.2, т. 1.3 и т. 2 от обстоятелствената част на решението разходи, за които не е потвърдена допустимост на разхода по чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година, по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 Подкрепа за социално включване" с бенефициер Община Благоевград. За да отмени оспорения административен акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на закона. В т. 1, т.1.1, т.1.2. и т.1.3 от обстоятелствената част на решението, органът е отказал верификация на съответните разходи в размер на 4 620. 00 лева въз основа на "ограничението - работното време по основния трудов договор заедно с работното време по трудовия договор за допълнителен труд при подневно изчисляване да не бъде повече от 48 часа седмично за период не повече от 4 месеца в рамките на една календарна година. Като се е позовал на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 год., относно някой аспекти на организацията на работното време и чл. 113 от КТ, първоинстанционният съд приема, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 113, ал. 5 КТ предвижда, че в случаите на ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период, не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд, за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца. Според съда, законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, като същевременно липсва и изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му не съществува нормативна забрана работникът или служителят да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд. Относимите разпоредби на Директива 2003/88/ЕО, според съда, не водят до различен извод. С оглед на тази незаконосъобразност, незаконосъобразен, според АС e и отказът за верификация на сумата от 323. 40 лева, представляваща 7 % от одобрените като допустими преки разходи по проекта, дължима като непреки разходи. При служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК и като съобрази възраженията на касатора, касационният състав на ВАС приема следното: Съобразно нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК, решението на съда следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е постановил решението. Въз основа на изложените мотиви се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. Безспорно мотивите на съдебния акт отразяват правораздавателната дейност на решаващия съд и трябва да съдържат негови собствени фактически и правни изводи (виж мотивите към т. 19 от Тълкувателно решение 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д. 1/2000 г., ОСГК). В конкретната хипотеза, съставът на първоинстанционния съд е направил общи разсъждения по приложението на чл.113 от КТ и Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 год., относно някой аспекти на организацията на работното време (мотивите повтарят мотивите на решението на ВАС по адм.д. 2992/2023 година). Пренасяйки тези разсъждения в мотивите на съдебния си акт обаче, първоинстанционният съд не е съобразил, както правилно посочва касаторът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение за отказ за верификация, издадено на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година. Именно т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година ограничава, според РУО, прилагането на изключението по чл.113, ал.2-6 от КТ за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца, в рамките на една календарна година. Решението на първоинстанционния съд в случая не съдържа свои фактически установявания въз основа на анализ на писмени доказателства в процедурата по верификация в насока приложимостта и съдържанието на соченото Ръководство в рамките на процедурата по предоставяне на БФП. Липсват и правни изводи относно квалификацията на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година. В касационната жалба се твърди, че съгласно т.22.2 от Условията за кандидатстване в настоящата процедура, по време на изпълнение на дейностите по проекта, бенефициерът следва да спазва Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Общите условия при предоставяне на БФП по ПО 2 и ПО3 от ОП НОИР. А съгласно т.3.2 от последното Ръководство УО допускал изключението на чл. 113, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) за периоди с обща продължителност не повече от 4 месеца (съответно най-много 18 седмици или 90 работни дни) в рамките на една календарна година. Именно поради това ограничение в Условията за кандидатстване въведени чрез соченото Ръководство, които били задължителни за бенефициера, който ги бил приел чрез приемане на Условията по процедурата, РУО не верифицирал сумата от 4 943. 40 (четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки) лева по искане за междинно плащане 3 от 15.06.2023 год. по проект BG05M9OP001-2.056-0021-2014BG05M2OP001-C01 Подкрепа за социално включване" с бенефициер община Благоевград. Без да анализира Условията за кандидатстване по програмата, както и да установи тяхното съдържание и съответно тяхната задължителност или не за кандидатите в рамките на процедура, неправилно първоинстанционния съд обосновал погрешен извод за неправилно приложение на закона от страна на РУО, като се позовал директно на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и съвета от 04.11.2003 год., относно някой аспекти на организацията на работното време и чл. 113, ал.5 от КТ, които според съда органът е посочил като нарушени, но в действителност такава констатация от страна на РУО липсва. Установеното от РУО нарушение е на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП по приоритетни оси 2 ,3 и 5 на ОП НОИР от дата 11.12.2020 година, като според органът в чл.2.4 от административния договор бенефициерът, община Благоевград се е задължил да спазва Условията за кандидатстване и Ръководството за изпълнение и управление на проекти по конкретната програма. Същите не били оспорвани в срока за оспорване на общ административен акт и трябвало да се съблюдават от РУО и спазват от всички участници в процедурата. Липсата на установеност на фактическото основание за издаване на административния акт, прави съдебното решение постановено в разрез с предписанията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. В касационната жалба са формулирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт, но разгледани по същество развитите доводи и изложените аргументи съставляват и възражения за нарушение на съдопроизводствените правила - сравн.: чл. 12 ГПК, съгласно който съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (Арг.: чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Касаторът твърди, че основанието за издаване на акта е именно чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т.3.2 от соченото Ръководство, като съдът е направил извод за неправилно приложение на материалния закон от РУО, без да анализира нито от фактическа страна съдържанието на Ръководството, нито от правна страна неговата приложимост и правно значение за участниците в процедурата. Липсват установявания по фактите въз основа на анализ на доказателствата относно разходите в процедурата по верификация във връзка с приложената от органа правна квалификация. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Това налага решението на АС гр. Благоевград да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, очертани от съдържанието на оспорения административен акт. По искането за разноски, ще се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на делото при новото му разглеждане. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд