Определение № 1130 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2023 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 16287 от 15.11.2023 г. по описа на Върховния административен съд, подадено от М. Петров, чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова, с искане за изменение на решение № 10892 от 09.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3130/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в хода на съдебното производство, проведено пред Върховния административен съд своевременно е поискано присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. Поддържа се искане за увеличаване размера на разноските до 3509, 30 лева за двете съдебни инстанции. Ответникът по молбата – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на касационен контрол е било решение № 7406 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 946/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което жалбата на М. Петров, чрез процесуалния му представител адв. П. Койкова, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221317005473-091-001 от 03.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1996 от 29.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД за задължения на дружеството в размер на 113 221, 50 лева по ЗДДС за д.п. м.10.2015 г. С постановеното по адм. дело № 3130/2023 г. по описа на Върховния административен съд решение е отменено решение № 7406 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 946/2020 г. по описа на Административен съд – София град, като вместо него е постановено друго с отмяна на Ревизионен акт № Р-22221317005473-091-001 от 03.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1996 от 29.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП. С решението в полза на М. Петров са присъдени разноски в общ размер на 2 509,30 лева за двете съдебни инстанции. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изискването на чл.80, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за представяне на списък с претендирания размер на разноските е приложимо и за производствата по оспорване на актове по ДОПК. В тази връзка и в съответствие с т.2 и т.9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък за разноските е абсолютна процесуална предпоставка за присъждането на разноски когато страната е направила един разход в производството, за който е представено доказателство. Горното е относимо към настоящия случай, доколкото пред касационната инстанция е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК и в постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по въпроса за разноските. От данните по делото се установява, че М. Петров е представляван в касационното производство от надлежно упълномощен адвокат. Направените разноски по делото се установяват от представения списък на разноските от 10.10.2023 г., сключен между М. Петров и адв. П. Койкова, по който адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство пред Административен съд – София град в размер на 2 000 лева е платено в брой, видно от договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г., квитанция № 1195522 за платена държавна такса в размер на 10, 00 лева, разписка от 03.08.2020 г. за сумата от 200 лв., разписка от 17.02.2022 г. за сумата от 234 лв. и разписка от 31.05.2021 г. за сумата от 100 лв., представляващи депозит за вещо лице за ССчЕ по адм. дело 946/2020 г., както и от представеното платежно нареждане за платена държавна такса за касационното производство от 21.02.2023 г. в размер на 929,77 лева. Следователно, в процесния случай дължимите в полза на касационния жалбоподател разноски са в размер на 3 473,77 лева, съгласно представения списък и доказателства за направени такива, а са присъдени 2509,30 лева с решение № 10892 от 09.11.2023 г. по адм. дело № 3130/2023 г., чието изменение в частта за разноските се иска. Воден от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,