Определение № 42 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 345/2009 в частта, в която е потвърдено определение за прекратяване на производството по иска на лицето, дало своя вещ за обезпечение на чуждо задължение, за прогласяване нищожността на договор за ипотека срещу длъжника по обезпеченото вземане. Недоволен от определението е жалбоподателят Р. Н. В., представляван от адв. Д, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за легитимацията на длъжника по обезпеченото вземане да отговаря по иска на лицето, дало своя вещ за обезпечение на чуждо задължение, за прогласяване нищожността на договора за ипотека, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответниците по жалбата не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че длъжникът по обезпеченото вземане не е страна по договора, с който трето лице дава своя вещ за обезпечение на неговото задължение. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В изложението към касационната жалба не е посочена задължителна практика на Върховния касационен съд по този въпрос и такава не съществува. Повдигнатият въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представеното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 968/2002 е разрешен материалноправният въпрос за действителността на ипотеката, когато съществува неизевстност за тъждеството на обезпеченото вземане. Поставеният въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че страни по договора за ипотека са учредителят и ипотекарният кредитор. Длъжникът по обезпеченото вземане, дори да е подписал нотариалния акт, не е страна по този договор. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение