Решение № 209 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 106/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Ч. от гр. С. срещу разпореждането от 05.01.2009 год. на Б. окръжен съд за връщане на касационната й жалба срещу въззивното решение № 540 от 16.07.2008 год. по в.гр.дело № 314/2007 год. Поддържа се, че страната получила на 19.12.2008 год. съобщение да отстрани нередовностите в касационната жалба, но едноседмичният срок съвпаднал с коледните и новогодишните почивни дни и указанията на съда се оказали неизпълними. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С разпореждане от 18.11.2008 год. Благоевградският окръжен съд оставил без движение касационната жалба на Н. А. Ч. срещу въззивното решение и указал на страната: да мотивира подробно оплакването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като приложи доказателство за противоречивата практика; на основание чл.284, ал.2 ГПК жалбата да се приподпише от адвокат; да се приложат преписи от жалбата за другите страни, както и документ за внесена държавна такса. Съобщението с указанията на съда, съдържащо и предупреждение, че в противен случай жалбата ще бъде върната, е връчено на 19.12.2008 год. по реда на чл.46, ал.2 ГПК. С молба, наречена „жалба”, постъпила в окръжния съд на 29.12.2008 год., но изпратена по пощата на 23.12.2008 год., Н. А. Ч. заявява, че се присъединява към касационната жалба на М. Х. М. и Х. Х. М., а така също, че поддържа и се присъединява към молбата на последните двама, съдържаща приложени доказателства за противоречива практика. Със същата молба е била представена и вносна бележка от 20.12.2008 год. за внесена държавна такса по сметката на ВКС за обжалване на въззивното решение в размер на 30 лева. В молбата се излагат твърдения, че краткият едноседмичен срок за изпълнение указанията на окръжния съд съвпаднал с настъпващите коледни и новогодишни празници и свързаните с тях почивни дни и възпрепятствал приподписването на жалбата от адвокат. Поискано е съдът да разреши това приподписване на жалбата да се извърши „на първото заседание /при първа възможност/”. С молбата „жалба” вх. № 4108/29.12.2008 год., изпратена по пощата на 23.12.2008 год., страната е отстранила част от нередовностите на касационната жалба, констатирани от въззивния съд с разпореждането от 18.11.2008 год., като е поискала продължаване на едноседмичния срок, за да бъде приподписана жалбата от адвокат. По това искане, което следва да се квалифицира по чл.63 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл, като с резолюцията от 06.01.2009 год. е посочено само, че за част от „жалбоподателите” /в заглавната част на молбата освен името на Н. Ат. Ч. фигурират още четирима от ответниците по делото/ същата е просрочена, а за останалите са постановени разпореждания за връщане на подадени от тях касационни жалби. Следователно, обжалваното разпореждане е постановено без окръжният съд да се е произнесъл по молбата от 29.12.2008 год., вкл. и по искането за продължаване на срока, постъпила в съда преди да е изтекъл същия /чл.60, ал.6 ГПК/ и без да е съобразено, че със същата молба са отстранени в срок част от нередовностите на касационната жалба, констатирани с разпореждането от 18.11.2008 год. Това прави атакувания съдебен акт незаконосъобразен и налага отмяната му, като делото се върне на въззивния съд, който да съобрази доколко са били изпълнени част от указанията, дадени с разпореждането от 18.11.2008 год. и се произнесе по молбата от 29.12.2008 год., в т.ч. и по искането за продължаване на срока относно приподписването на касационната жалба от адвокат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.