Определение № 1035 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 954/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],, [населено място] против определение № 14677 от 25.10.2010 г. по ч. гр. д. № 9921/2010 г. на Софийски градски съд, І ГО, с което е отменено определението от 26.07.2010 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 27709/2010 г. на Софийски районен съд, 27 състав и е отхвърлено подаденото от същото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу [фирма], [населено място] за сумата 16 174.05 лв. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение. Изразява се несъгласие с извода на съда за липса на данни за надлежно упълномощаване на адвоката, извършил процесуалните действия пред Софийски районен съд по гр. д. № 27709/2010 г., като се твърди, че решаващият състав неоснователно не е взел предвид съдържащото се в молбата от 13.07.2010 г. и представеното с нея пълномощно изрично потвърждаване на тези действия. Като значим за делото въпрос, с който обосновава допускането на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, частният касатор поставя въпроса: "Следва ли да се счита потвърждаването на извършените процесуални действия по подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК с последващото пълномощно, представено по делото пред СРС за валидиране на извършените процесуални действия с обратна сила, включително и за валидиране на допуснат процесуален недостатък в заявлението във връзка с процесуалното представителство?” По отношение на този въпрос се поддържа, че разглеждането на същия ще е от „значение за точното прилагане на закона”. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че дружеството-заявител [фирма], [населено място] не е било надлежно представлявано в производството по чл. 410 ГПК. За да достигне до този извод, въззивният състав е взел предвид, че представените по делото пълномощни са в полза не на конкретен адвокат, а на адвокатско дружество „М. и съдружници”, което не е сред лицата по чл. 32 ГПК с признато право за представителство пред съд. Липсата на надлежна представителна власт е преценена обаче като основание за отхвърляне на заявлението, а не за прекратяване на образуваното въз основа на него заповедно производство. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело, с което е изпълнено общото изискване за достъп до касационен контрол по чл.280, ал. 1 ГПК. По отношение на същия обаче не следва да бъдат обсъждани допълнителните предпоставки, свързани с основанието по ч. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като това основание не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, докато в случая е заявено само част от посоченото основание – в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено изрично, че поставеният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона”. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение