Определение № 12415 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. А., депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против Определение № 6118 от 22.05.2024 г., постановено по адм. д. № 1445/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Оспорената заповед представлявала по силата на чл. 179 от ГПК официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. От съдържанието на заповедта се установявало, че актовете са административни, т.е. бил налице правния институт на извънсъдебно признаване на иск. Неправилно съдът приел, че оспореното становище е част от процедурата по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като процедурата по издаването му била напълно различна от установяване на изпълнението на изисквания на Закона за защита на растенията /ЗЗР/. Изложено е разграничение между нищожни и унищожаеми актове. С двата акта се засягали права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. При констатирано неизпълнение на задължения по чл. 24 от Закон за защита на растенията следвало да се наложи глоба, а не да се издава становище дали земеделското стопанство на А. отговаря на ЗЗР. С първоначалната жалба и в допълнително становище се излагат доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорените пред първоинстанционния съд актове. Иска отмяна на оспореното определение. Претендира се присъждане на разноски при условията на оказана безплатна адвокатска помощ. Ответникът по частната жалба – директор на ОБДХ – София област не дава становище по частната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. Г. А., против становище № 23-018 от 22.08.2022 г. на директора на ОБДХ-София област и Заповед № 1440/15.08.2022 г. на директора на ОБДХ - София област, като се е твърдяла тяхната нищожност. С оспореното определение, съдът оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да се произнесе в този смисъл е приел, че оспореното становище № 23-018 от 22.08.2022 г. на директора на ОБДХ-София област, като един от изискуемите се документи в процедурата по кандидатстване за второ плащане по сключен административен договор е акт, който изрично е изключен от съдебен контрол с разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр. 2 от АПК, доколкото е част от производствата по издаване на акт по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10/2016 г., а именно такъв, с който се одобрява или мотивирано се отказва изплащането на финансовата помощ. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е неправилно. При произнасянето не са взети предвид обстоятелствата, свързани с качеството на административния орган, издал оспореното пред съда становище и заповедта, характера на волеизявлението и правните последици от него за частния жалбоподател. Не се спори от страните в производството, че А. е бенефициент по подмярка 6.3 „Стартова по „Стартова помощ за развитието на марки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, съфинансирана от „Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони“, въз основа на Административен договор с ДФЗ № BG06RDNP001-6.007-2550-С01/02.04.2021 г. и именно в това си качество е подал заявление за издаване на становище от компетентния да стори това орган. Не какво да е, а положително становището на областна дирекция по безопасност на храните, е един от задължителните документи, разписани в Приложение 11 към чл. 33, ал. 1 от Наредба №10 от 2016 г. за прилагане на подмярката, които следва да бъдат приложени при кандидатстване за второ плащане по сключен административен договор между ползвателя на помощта Разплащателната агенция. Липсата на това становище, респективно представянето на отрицателно такова, безспорно води до негативно засягане на негови права и интереси, свързани с ограничаване на възможността за търсене по реда на чл. 33 ал. 1 от приложимата наредба, респективно получаване на търсената от него финансова помощ. Решението на Разплащателната агенция в лицето на нейния изпълнителен директор или друго лице, на което са делегирани правомощия във връзка с одобряване на заявки за плащания по процесната подмярка, е обвързано със становището на директора на ОДБХ, доколкото в него е налична информация за спазване на специфични изисквания по ЗЗР, а от там и за изпълнение на изискванията за отпускане на търсеното финансиране. Съобразно чл. 34 ал. 2 от Наредбата, случай на липса или нередовност на документите по чл. 33 ал. 1, регионалната разплащателна агенция не приема заявката за плащане и връща документите на ползвателя на помощта заедно с писмено изложение по отношение на липсите и констатирани нередовности в документите. Заявката може да бъде приета от административния орган едва след отстраняване на констатираните нередности. Липсата на положително становище на ОДБХ, като част от задължителните документи, ограничава възможността за надлежно и своевременно депозиране на заявка от лицето, претендиращо второ плащане по сключения договор за финансиране. При тези обстоятелства макар и формално, оспореното пред първоинстанционния съд становище да е част от производството по издаване на крайния акт от оторизирания държавен орган, с който се отпуска или не търсената помощ, то има самостоятелно съществуване, създава права, задължения и влияе пряко и непосредствено върху интересите на всички участници в административното производство, т.е. при неприемане на заявление по чл. 34 ал. 1 от Наредба № 10, административния орган е задължен да образува производство за налагане на финансова корекция. Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 153 от АПК, страни по делото са оспорващия, органа, издал административния акт и заинтересовани лица, каквото качество в спорното производство, касаещо акт на Разплащателната агенция, директора на ОДБХ не притежава. При възникване на възможност или необходимост за А. от търсене на защита на негови права и интереси по съдебен ред, не би било възможно и допустимо директора на ОДБХ да упражни правото на защита на законосъобразността на издадения от него или оправомощени структурни звена на ведомството акт. Предвид описаното, настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед предизвикваните правни последици, оспореното становище на директора на ОДБХ – София област има характера на индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно оспорване от засегнатите от него лица, а не е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 5 от АПК. В оспореното пред настоящата инстанция определение, липсват каквито и да е обсъждания мотиви по отношение на оспорената с първоначалната жалба заповед с № 1440/15.08.2022 г. на директора на ОБДХ - София област, поради което и в тази част акта следва да се отмени като незаконосъобразен поради съществено нарушаване на изискване за мотивираност на съдебните актове по смисъла на чл. 172а ал.2 от АПК. За пълнота следва да се отбележи, че оспореното становище на директор на ОДБХ – София област не представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия по смисъла на чл. 179 от ГПК. Без отношение към настоящото производство са твърденията в частната жалба за наличието на извънсъдебно признаване на иск, поради което съдът не следва да ги обсъжда. Искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като е недоказано по основание. С чл. 38 от Закона за адвокатурата е предоставена възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ, но при наличието на някой от основанията, описани в ал.1 т. 1-3. За да се удовлетвори искане за присъждане на разноски по реда на ал. 2 на същия текст, наличието на тези основания следва да е своевременно и надлежно установено. В случая липсват не само доказателства, но и твърдения за изпълнение на изискванията на закона за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение