Определение № 2542 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 11278 от 25.04.2025 г., подадена от А. Б. М. срещу частта от Определение № 1064 от 16.04.2025 г. по в.гр.д.№ 289/2025 г. на САС, г.о., 16 гр.състав, с която е постановено, че се оставя без уважение молба с вх.№ 21064 от 25.08.2023 г. на А. Б. М. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 3 ГПК против М. С. Ж. за осъждане на последната да й заплати сумата от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведена публична продан на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в жилищна сграда в [населено място], подробно индивидуализиран, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответницата недвижими имоти, а именно: 1) апартамент в [населено място], [улица], ведно с дворно място от 410 кв.м. и 2) аперитив в [населено място] от 72 кв.м., находящ се на същия адрес. Препис от жалбата не е връчван, тъй като в случая не се дължи осъществяване на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по частната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното: С Решение № 260373 от 27.02.2023 г. по гр.д.№ 8513/2018 г. по описа на СГС, г.о., І-1 състав е отхвърлен предявеният от А. Б. М. против М. С. Ж. (правоприемник на починалата в хода на делото И. Г. Ж.) иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК за заплащане на сумата 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведена публична продан на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица]. Срещу така постановеното решение на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба с вх.№ 270175 от 27.03.2023 г., подадена от А. Б. М., въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 1286/2023 г. по описа на САС, г.о., 10 гр.състав. С молба вх.№ 21064 от 25. 09 .2023 г. А. Б. М. е заявила искане за допускане на обезпечение на предявения от нея иск чрез налагане на възбрана върху собствени на ответницата М. С. Ж. недвижими имоти, а именно: 1) апартамент в [населено място], [улица], ведно с дворно място от 410 кв.м. и 2) 1/2 ид.част от аперитив в [населено място] от 72 кв.м., находящ се на същия адрес. Тази молба е разгледана от САС, 10 гр.състав, който с Определение № 2348 от 26.09.2023 г. по в.гр.д.№ 1286/2023 г. я е отхвърлил. Посоченото определение е обжалвано и с Определение № 4285 от 28.12.2023 г. по кас.ч.гр.д.№ 5099/2023 г. по описа на ВКС, І г.о. е отменено, като вместо него е постановено, че се допуска обезпечение на предявения от А. Б. М. против М. С. Ж., като правоприемник на починалата в хода на процеса ответница И. Г. Ж., осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 220 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от извършване на публична продан на собствен на ищцата недвижим имот - апартамент № 21, находящ се на [улица] [населено място], чрез налагане на възбрана върху имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 с площ 108 кв.м., заемащ изцяло първия етаж от триетажна къща, с идентификатор *****, собственост на И. Г. Ж. съгласно НА № 72, д.№ 34070/1997 г. при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК, като е определена парична гаранция размер на 22 000 лв., която молителката следва да внесе по сметка на ВКС; разпоредено е, че обезпечителна заповед ще бъде издадена само след представянето на доказателства за внасяне на определената от ВКС гаранция. Актът на ВКС е окончателен - не подлежи на обжалване и преразглеждане, като с постановяването му се изчерпва правораздавателната компетентност на съдилищата по искането, заявено по реда на чл. 389 ГПК с молбата с вх.№ 21064 от 25. 09 .2023 г. В процеса на администриране на въззивното производство - след постановени отводи на състави от САС, считано от 31.01.2025 г. производството по разглеждане на въззивната жалба с вх.№ 270175 от 27.03.2023 г., подадена от А. Б. М. срещу Решение № 260373 от 27.02.2023 г. по гр.д.№ 8513/2018 г. по описа на СГС, ГО, І-1 състав, е преобразувано под нов номер – в.гр.д.№ 289/2025 г. по описа на САС, г.о., 16 гр.състав. Независимо от промяната в номерацията - от в.гр.д.№ 1286/2023 г. по описа на САС, г.о., 10 гр.състав на в.гр.д.№ 289/2025 г. по описа на САС, г.о., 16 гр.състав, не е настъпила промяна в предмета на делото, сезиращият документ по който е въззивната жалба с вх.№ 270175 от 27.03.2023 г., произнасянето по която ще следва да се осъществи от новоопределения съдебен състав, като се подчертае, че процесуалните действия, извършени от САС, г.о., 10 гр.състав запазват своето действие. След докладване на в.гр.д.№ 289/2025 г. на новоопределения 16 гр.състав на САС, г.о., постановено е Определение № 1064 от 16.04.2025 г., с което съдът е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника А. Б. М. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.06.2025 г. от 14.00 часа с призоване на страните. Наред с тези действия (които не подлежат на обжалване и не са обжалвани от въззивницата), с посоченото Определение № 1064 от 16.04.2025 г. САС, 16 гр.състав е постановил, че оставя без уважение молба с вх.№ 21064 от 25. 08 .2023 г. на А. Б. М. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 3 ГПК против М. С. Ж. за осъждане на последната да й заплати сумата от 220 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведена публична продан на 1/2 ид.ч. от апартамент № 21, находящ се в жилищна сграда в [населено място], подробно индивидуализиран, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответницата недвижими имоти, а именно: 1) апартамент в [населено място], [улица], ведно с дворно място от 410 кв.м. и 2) аперитив в [населено място] от 72 кв.м., находящ се на същия адрес. В тази му част Определение № 1064 от 16.04.2025 г. е атакувано и е предмет на инстанционна проверка в рамките на настоящото производство. Упражнявайки правомощията си по чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в обжалваната му част Определение № 1064 от 16.04.2025 г. е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: На първо място – както е посочено и в частната жалба на А. Б. М. до ВКС, молба с вх.№ 21064 от 25. 08. 2023 г. не съществува. При отсъствието на документ с белезите на възприетия от въззивния съд като сезиращ го, ВКС приема, че отсъства абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето с обжалваната част на Определение № 1064 от 16.04.2025 г. Дори да се приеме, че въззивният съд е допуснал техническа грешка и се е произнесъл по наличната по делото молба с вх.№ 21064 от 25. 09. 2023 г., произнасянето му отново е процесуално недопустимо. Причината е в установеното по-горе обстоятелство, че молбата с вх.№ 21064 от 25. 09. 2023 г. вече е разгледана и производството по нея е приключило с постановеното окончателно Определение № 4285 от 28.12.2023 г. по кас.ч.гр.д.№ 5099/2023 г. по описа на ВКС, І г.о., което не подлежи на преразглеждане в никоя негова част, включително досежно преценката за дължимостта и размера на паричната гаранция като условие за издаването на обезпечителна заповед. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение