Определение № 147 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 2188 от 14.04.2020 г. по в. гр. д. № 7193/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 66068 от 15.03.2019 г. по гр. д. № 82270/2017 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от А. Д. А., Е. С. Л., Л. С. К. и М. И. Д. срещу К. П. Б. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено, че ищците са собственици на апартамент с площ от 55,55 кв. м. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съставляващ ПИ с идентификатор ............. по КККР на [населено място], и ответницата е осъдена да предаде владението на имота. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата К. Б.. Жалбоподателката излага оплаквания срещу въззивното решение в частта по ревандикационния иск. Освен това тя поддържа оплакване, че съдът не изложил мотиви във връзка с обусловената претенция по чл.73, ал.1 ЗС. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете по чл.108 ЗС и чл.73, ал.1 ЗС, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и произнасяне по двата иска. Настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба има отчасти характер на молба за постановяване на допълнително решение по чл.250 ГПК, с което въззивният съд да се произнесе и по обусловения иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗС. Това налага делото да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по молбата, след което ВКС следва да се произнесе по касационната жалба срещу решението по иска с правно основание чл.108 ЗС и евентуално – по жалба срещу решението по чл.250 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,