Определение № 11 от 20.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 4/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане от 29. 12 .20 1 0 г., по нохд 30396/2010 г., на съдията - докладчик от Районен съд гр. Монтана, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, ал. 1 т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е не основателно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Монтанс кият районен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, ал. 1, т. 1 НПК, т. е., “когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Видно от данните по делото – списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт, петима от участниците в процеса живеят в гр. Лом, а останалите също петима – в гр. Монтана. Следователно, не са налице предпоставките на посоченият текст от НПК, за да бъде разгледано делото от друг еднакъв по степен съд, тъй като с промяна на подсъдността не биха се постигнали целите за бързина и ефективност на процеса, в който смисъл е посочената разпоредба. При тези данни, не са налице условията на чл. 43, ал. 1, т. 1, НПК, тъй като няма да бъде постигната процесуална икономия, ако делото бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение