Решение № 5223 от 1.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационнажалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу Решение 267/09.06.2021г., постановено по адм. дело 168/2021г. по описа на Административен съд Монтана. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при точно установените факти първоинстанционният съд необосновано е приел, че неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели представляват индикатори, поради което е налице основанието по чл. 70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ административният орган да издаде решение за финансова корекция. Намира, че е приложим редът по чл. 27, ал.7 ЗПЗП, като с изменението на цитираната норма се преодолява противоречивата практика относно редът за налагане на финансови корекции. Сочи, че при неспазване на ангажимент или друго задължение от ползвателите, какъвто е процесния случай, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ става с издаването на АУПДВ. Акцентира, че в случая не са установени условията за нередност, с оглед на което чл. 27, ал.6 ЗПЗП е неприложим. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Лиля 2010 ЕООД,гр. Монтана, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Монтана е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АПВ/ 12/311/00607/3/01/04/01, с изх. 01-2600/6601#2 от 16.02.2021г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Лиля 2010 ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 391,34лв., представляващи 21,19 % от предоставената финансова помощ по договор 12/311/00607 от 20.10.2014г., на основание чл. 46, ал.1, ал.2 във вр. с чл. 16, ал.2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. и в съответствие с т.30 от Приложение към раздел I Общи положения към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП/ по Програмата за развитието на селските райони 2007-2013г. и на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал.1 ЗПЗП. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че по силата на сключения договор 12/311/00607/20.10.2014г. Лиля 2010 ЕООД е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 266 397,75 лв. по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Съгласно одобрения от ДФ Земеделие бизнес план изплатената помощ е за Изграждане и обзавеждане на къща за гости. След осъществена проверка на място от служители на ДФ Земеделие, с писмо от 30.10.2019 г. дружеството е уведомено на основание чл.26, ал.1 АПК за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Уточнено е, че при провеката е констатирано, че за три пълни финансови години средноаритметичното изпълнение на плана е в размер на 17.52 %, с оглед на което и на основание т.30 от Приложение към раздел I Общи положения към Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП/ по Програмата за развитието на селските райони 2007-2013г. ДФЗ ще издаде акт за дължимост на 21.19% от получената субсидия. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила. По подробно изложени в тази връзка доводи той е счел оспорването за основателно, с оглед на което е отменил обжалвания АУПДВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразен с приложимата разпоредба на чл. 27, ал.7 ЗПЗП е изводът на първоинстанционният съд, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила. Действащата редакция на визираната разпоредба сочи, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В случая, основанието за дължимост по АУПДВ не е извън тези по ал.6 на чл. 27 ЗПЗП, поради което публичното държавно вземане не подлежи на установяване с издаването на АУПДВ. Неоснователно касаторът поддържа, че за допуснатото от ползвателя нарушение административният орган правилно е приложил чл.- 27, ал.7 ЗПЗП. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е съобразил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. При предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г., решаващият състав законосъобразно е отчел, че показателите в бизнес плана в частта му за приходите се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. Трайно е разбирането на ВАС, че тези показатели имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 312. Именно неизпълнението на посочените индикатори обосновава извода, че не са постигнати целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба 29/2008 г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза, регламентиран в чл. 30 от Регламент 966/2012 относно финансовите правила, отм., съответно в чл. 33 от Регламент 2018/1046 /Финансов регламент/, както и принципът на устойчиво развитие по чл. 8 от Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент 1083/2006 на Съвета /Регламент 1303/2013/. Според определението в чл. 2, т. 36 от отменения Регламент 1083/2006 и в чл. 2, т. 36 от сега действащия Регламент 1303/2013 всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, е нередност. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. Редът за администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1306/2013 и извършване на финансови корекции е регламентиран в раздел трети от глава пета ЗУСЕСИФ. /Чл. 69, ал. 1: Управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент 1303/2013/. Изложеното обосновава извод, че правното основание за налагане на финансова корекция в случая е това на чл. 56, § 1 от Регламент 1306/2013, с оглед констатирана нередност по определението в чл. 2, т. 36 от същия, независимо от обстоятелството, че инвестиционният проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г. по реда на наредба, приета през 2008 г. Приетата нова алинея шеста на чл. 27 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ изрично предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Нередностите от страна на бенефициентите по мерките и подмерките от програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. не са изключени от обхвата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Това е видно и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП 954-01-36/31.05.2019 във връзка с приемането на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според които: "От цитираните разпоредби /чл. 63, § 1 и § 2 от Регламент 1306/2013/, се налага изводът, че основанията за възстановяване на финансова помощ от страна на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушенията, представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, а могат да включват и други задължения, произтичащи от секторното законодателство". Мотивите към законопроекта сочат, че във връзка с прякото приложение на регламент Регламент 1306/2013 с приемането на новите алинеи 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП законодателят е разграничил случаите, в които е констатирана нередност като основание за налагане на финансова корекция от тези, при които е констатирано неизпълнение на други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното законодателство. В първата хипотеза /тази на нарушение по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент 1303/2013/ той е регламентирал, че се налага финансова корекция с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. В останалите случаи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с АУПДВ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е действаща към момента на откриването на административното производство по издаването на процесния АУПДВ /13.11.2019 г./ и с оглед незабавното по време действие на процесуалния закон, както и липсата на конкретна норма, която да изключва това принципно разрешение, тя е следвало да бъде съобразена от административния орган. Противно на разбирането на касатора, гореизложеното не противоречи на преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ. Според § 4, ал. 3 /изм. ДВ, бр. 2/2018 г./ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ДПЗП или в акт по неговото прилагане. Това друго е предвидено в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая не само е изтекъл мониторинговият период, но и такава разпоредба липсва в ПЗР на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. бр. 51/2019 г./. Не намира приложение и § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Това е така, защото новата процесуална норма на специалния закон /чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/ дерогира тази на § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ. Освен това безпротиворечива е съдебната практика на Върховния административен съд, седмо отделение по тълкуването и прилагането на § 10, ал. 1 ПЗР ЗУСЕСИФ в смисъл, че програмният период 2007 г. - 2013 г. по принцип не е изключен от приложението на ЗУСЕСИФ, когато става въпрос за процедура по налагане на финансова корекция. По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередност по смисъла на т. 36 от Регламент 1303/2013 е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореният АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Лиля 2010 ЕООД следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2 666,09 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.