Определение № 341 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 227/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е от Н. А. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Д. Д., частна жалба срещу определение № 69 от 18.02.2011г. по ч.гр.д. № 7 /2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационната жалба против определение № 9559 от 28.08.2010г. по ч. гр.д. № 1890/2010г. на Софийски градски съд, Търговска колегия. Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че атакуваното определение не е от категорията на визираните в чл. 274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Тя изтъква, че определението е постановено от въззивен съд и подлежи на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба Витко В. счита, че частната жалба е немотивирана и не може да бъде уважена. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.Разгледана по същество е неоснователна. Производството по ч. гр.д. № 1890/2010г. на Софийски градски съд е образувано по частна жалба на Витко В. срещу прекратително определение на Софийски районен съд. С определение № 9559 от 28.06.2010г. съставът на Софийски градски съд е отменил определението за прекратяване на производството по гр.д. № 1154/2009г. на Софийски районен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу това определение ответницата по иска Н. К. е подала частна жалба до Върховния касационен съд. Последният с обжалваното определение е приел частната жалба за недопустима като е изложил съображения, че определението не попада сред посочените в чл. 274, ал.3,т.1 и 2 ГПК, тъй като от една страна не препятства по-нататъшното развитие на делото, а напротив - възстановява висящността му, а от друга страна не дава разрешение по същество на друго производство, различно от исковото. При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно. Предмет на обжалване пред предходния състав на Върховния касационен съд е определение на въззивен съд, с което се отменя определение за прекратяване на производството по гражданскоправен спор и делото се връща за разглеждане от първоинстанционния съд. Такова определение не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК. Първата хипотеза /чл. 274, ал.3, т.1 ГПК/ визира определения, с които са оставени без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи хода на делото. В настоящия случай с обжалваното определение е отменено определение за прекратяване на производството, т.е. частната жалба срещу него е уважена. По аргумент на противното основание това определение не подлежи на обжалване пред ВКС. Не е налице и втората хипотеза /чл. 274, ал.3, т.2 ГПК/, включваща определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда развитието им. В производството пред СГС е разрешен въпросът за допустимостта на предявения иск, а не е дадено разрешение на друго производство. Ето защо следва да бъде споделен изводът, че постановеното от Софийски градски съд определение по ч. гр.д. № 1890/2010г. не подлежи на касационно обжалване. Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение, постановено от състав на Първо гражданско отделение на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.