Решение № 190 от 07.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 134/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на Ц. П. Р. и В. С. Р., двамата от с. Б., Софийска област, против разпореждането от 18.02.2009 год. по гр. д. № 739/2008 год. на Софийски окръжен съд. С него въззивният съд е върнал подадената от настоящите жалбоподатели касационна жалба против въззивното решение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – неотстраняване в срок нередовността й относно представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като считат, че са изпълнили дадените им указания за изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и молят за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. Ответницата Й. Д., чрез пълномощника й адвокат Пл. И., оспорва частната жалба по съображенията в писмения отговор. Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: За да върне подадената от жалбоподателите касационна жалба против въззивното решение, окръжният съд приел, че същите не са отстранили в дадения срок нередовността в нея, констатирана с разпореждането от 29.01.2009 год., за което са уведомени, а именно – не са посочени основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът е правилен. Действително, в изпълнение на дадените от съда указания за констатираната нередовност в касационната жалба, касаторите са подали в срок писмена молба, с приложена съдебна практика – ППВС № 9/78 год. и ТР № 1/2001 год. ОСГК ВКС. Позоваването на последната е свързано със становището, че обжалваното решение й противоречи, което, както правилно е приел въззивният съд, не представлява изпълнение на дадените указания за приложение на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Налице е цитиране на разпоредбата на закона, без да са посочени и обосновани основанията за допускане на касационното обжалване, вкл. и с посочване на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената практика на ВКС. При това положение жалбата е останала нередовна, тъй като касационната инстанция не би могла да прецени наличието на основанията за допускане на касационното обжалване в производството по чл. 288 ГПК с оглед предмета на същото. Развитите както в касационната жалба, така и в допълнителната молба оплаквания касаят неправилността на решението по съществото на спора, които не могат да бъдат обсъждани при проверката на редовността на жалбата, с оглед чл. 285 ГПК. Поради това въззивният съд в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал нередовната касационната жалба и обжалваното разпореждане, като правилно следва да се остави в сила, водим от което съдът