Решение № 12401 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Галев ЕООД, ЕИК 831749703, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], чрез адв. Белелиева, срещу Решение 14617 от 28.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 11712/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221722000651-091-001/03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1513/23.10.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който в тежест на Галев ЕООД са установени задължения за ДДС в резултат на доначислен данък в размер на 61 542,58 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 84 841,60 лв. и лихви за забава в размер на 22 631,40 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, се представлява в съдебно заседание от юрк. Атанасова, която оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение 11 410,62 лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред АССГ е оспорен РА Р-22221722000651-091-001/03.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1513/23.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Галев ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на доначислен данък в размер на 61 542,58 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 84 841,60 лв. и лихви за забава в размер на 22 631,40 лв. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Подробно е мотивирано заключението му, че в хода на ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, носещи белега същественост. Първостепенният съд е възприел извода на органите по приходите за наличие на основания за допълнително начисляване на ДДС за данъчен период м. 08 и м. 09.2021 г. по 10 фактури за ВОД на стоки (разредител AKR-300) с получател Trade Two Mon IKE на обща стойност 130219.18 лева; за ВОД на стоки (разредител MRT и KESS белина) към гръцкия търговец EZIR LTD по 21 фактури в размер на 216 523,10 лева, както и за ВОД на услуги по 7 фактури с основание международен транспорт към Trade Two Mon IKE в размер на 3520.48 лева и 8 фактури за международен транспорт в размер на 7627.75 лева. От инстанцията по същество са разгледани несъответствия между фактурите и транспортните документи, отбелязано е, че в товарителниците липсват данни и подписи за изпращач, получател и превозвач, товарен и разтоварен пункт, описание на стоките. Според АССГ не е установен фактът на тяхното изпращане и транспортиране до друга държава членка на ЕС. По отношение на услугите решаващият състав е мотивирал липса на документална обоснованост с отсъствието на обвързваща информация между ЧМР, дата на превоз, заявка за транспорт и фактурите. Акцентирал е върху обстоятелството, че стойностите по фактурите с предмет международен транспорт не са намерили отражение във VIES декларациите като доставки на услуги. Обобщено е, че гръцките контрагенти не са получили реално услугите. Възприета е тезата на приходните органи за нарушение на чл. 124, ал. 3 ЗДДС, тъй като ревизираният е включил фактура 0001024867/07.10.2021 г. с получател KOEMPF ONLINE SHOPS GmbH в дневника за покупки, но не и в дневника за продажби. Във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки по 13 фактури, издадени от Астория 2020 ЕООД; по 2 фактури, издадени от Брайков 2020 ЕООД; 1 фактура, издадена от Форчън 4 ЕООД, 1 фактура, издадена от Ни Ван ЕООД и 15 фактури, издадени от Хели Груп ЕООД, първостепенният съд е отказал да цени съпровождащите ги документи с мотиви за бланкетното им съставяне и отсъствие на индивидуализация на стоките в тях. Според АССГ както последващата реализация на част от стоките, така и установеното от заключението на ССчЕ счетоводно отразяване на доставките не обуславят извод за тяхната реалност. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Чл. 7 ЗДДС и тълкуването на нормите на чл. 131 и чл. 138 от Директива 2006/112 в постоянната съдебна практика установяват материалноправните предпоставки, които данъчнозадълженото лице следва да докаже, за да се ползва от облагането с нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1 ЗДДС: 1. правото на разпореждане със стоката като собственик е прехвърлено на получателя (изискване към всяка облагаема доставка); 2. стоката е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване е напуснала физически държавата членка на доставката (решенията на СЕС: от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 42, от 27 септември 2007 г. по дело С-184/05, Twoh International, т. 23, от 7 декември 2010 г. по дело R., C-285/09, т. 41, от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29, от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, Mecsek-Gabona, т. 31, от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, Траум, т. 24). При липса на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени доставките им от ДДС, в правомощията на държавите членки е да утвърдят списък на документи (решенията на СЕС по делата Mecsek-Gabona, т. 36 и Траум, т. 27). Националният законодател е регламентирал такъв списък с документи в чл. 45 ППЗДДС в приложимата редакция. Според чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) доставчикът следва да представи документ за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и това е транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Решението е правилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно начислен ДДС за непризнати от приходната администрация вътреобщностни доставки: Настоящата инстанция споделя извода на АССГ за недоказаност на ВОД по 10 фактури за международен транспорт с получател TRADE TWO MON IKE. Фактура 20 85/09.07.2021 г. е сторнирана през м.12.2021 г., след което е включена в дневника за продажби за същия данъчен период, но с контрагент Езир ЕООД, без да са спазени изискванията на чл. 116, ал. 1 във вр. с ал. 4 и ал. 5 ЗДДС. Във връзка с останалите 6 фактури съдът с право е съобразил липсата на обвързваща информация с ЧМР, дата на превоз, заявка за транспорт и др., което от своя страна не позволява да се направи извод, че именно конкретна международна товарителница е основанието за издаване на всяка фактура, както и че Галев ЕООД е превозвач. Наред с това във фактурите не е отразена дата на транспорта. Три от тях ( 356, 357 и 359) не са представени по делото. Изложеното се отнася и до доставките на международен транспорт по 8 фактури с получател Ezir LTD. Стойностите по тях не са отразени във VIES декларациите като доставки на услуги. При липсата на безспорни доказателства, че контрагентите са получили услугите, на основание на чл. 82 ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДДС данъкът е изискуем от Галев ЕООД. Правилно първостепенният съд е приел за недоказани ВОД за продажба на стоки по 21 фактури с получател Ezir LTD с предмет разредител MRT, течност за чистачки и KESS белина на обща стойност 216 523,10 лв., за които са представени нечетливи копия на товарителници, включително по няколко екземпляра от конкретна ЧМР с установени несъответствия между тях, разгледани подробно в заключението на ССчЕ. От Ezir LTD не са декларирани ВОП, нито получаване на услуги от ревизирания. Позицията на касатора, че сам произвежда разредител MRT, се опровергава от липсата на данни в инвентарната му книга за уреди, смесители, съдове, машини, механизъм за бутилиране, етикиране и пакетиране за продажба, няма и вписвания в сч сметка 302 Материали или в сч сметка 301 Суровини. Не се установява водене на аналитична отчетност и калкулация за себестойността на продукцията (разходи за суровини и труд). Не е представен и производствен дневник, съдържащ дата, партида и количество произведен продукт. Решението е неправилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно начислен ДДС за непризнати от приходните органи вътреобщностни доставки на стоки: Не се споделя от настоящия съдебен състав изводът на първостепенния съд за законосъобразност на РА в частта за непризнат ВОД с получател Trade Two Mon IKE по фактура 2000000094/25.08.2021 г. с ДО 9290,19 лв., ДДС 1548,37 лв., фактура 2000000093/23.08.2021 г. с ДО 5222,07 лв., ДДС 870,35 лв., фактура 2000000099/11.09.2021 г. с ДО 27870,58 лв., ДДС 4645,10 лв., фактура 2000000098/07.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000100/14.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000101/17.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000097/02.09.2021 г. с предмет - Motor Oil Ah 15, ДО 4811,34 лв., ДДС 801,89 лв., фактура 2000000096/02.09.2021 г. с ДО 1271,29 лв., ДДС 211,88 лв., фактура 2000000095/02.09.2021 г. с ДО 7432,15 лв., ДДС 1238,69 лв., фактура 2000000102/18.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., като всички 9 бр. фактури са с предмет - разредител Diluent AKR-300 на обща стойност 130219.18 лева. От ревизирания са приложени фактури за покупка на стоката от Булбиокем ЕООД, от което при насрещната проверка са представени копие от удостоверение за освободен от акциз краен потребител, количествено-стойностна справка за извършени плащания от Галев ЕООД, оборотни ведомости и дневник на сметките 411/1. Всички фактури за ВОД са съпроводени с международни товарителници, сочещи натоварване на стоките в гр. София и предаване на превозвачите Емве ЕООД, Неа Транс Груп ЕООД, Елторо Ойл БГ 2014 ЕООД, Ми Транс 96 ЕООД, Джентълменс Ауто ЕООД. Товарителниците съдържат място на разтоварване Скидра, Гърция, с получател TRADE TWO MON IKE с вписани дата на получаване, подпис и печат на получателя. Представени са експедиционни бележки, стокови разписки и товарителници, опаковъчни листове, сертификат на продукта, установяваща обвързаността им по дати с приложените СMR. В РД са цитирани данните от проверката в ПП MISЗА за преминаване на вписаните в СMR моторни превозни средства през ГКПП Кулата. Налице са и множество договори за наем на моторни превозни средства с приемо-предавателни протоколи към тях, както и заявки за транспорт. Подадени са VIES декларации за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2021 г., които съвпадат с данните по СД по ЗДДС. От гръцкото дружество, което е с валиден VIN през релевантните периоди, е декларирано ВОП. При така установените факти неправилен е изводът на първостепенния съд, че ревизираният не е доказал материалноправните предпоставки за освобождаването от ДДС на декларираните от него ВОД по изброените фактури. Когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки за това негово право, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. Данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. Данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т. е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Траум, т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). Наличието на нито една от посочените две хипотези не се коментира от страна на приходната администрация. Решението е частично неправилно и в частта на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на стоки. Чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспониращи точно чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В тежест на ревизираното лице, което упражнява право на приспадане на ДДС, е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). По аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД при доставки на стоки е необходимо да бъде доказано предаването и приемането им с нарочно съставен документ, удостоверяващ посоченото обстоятелство. В разглеждания случай към фактури 100000003/09.07.2021 г. с ДО 4180 лв. и ДДС 863 лв., 100000004/16.07.2021 г. с ДО 3850 лв. и ДДС 770 лв., 100000005/25.07.2021 г. с ДО 3410 лв. и ДДС 682 лв., 000000004/31.08.2021 г. с ДО 3600 лв. и ДДС 720 лв., 100000006/16.08.2021 г. с ДО 4200 лв. и ДДС 840 лв., 100000007/24.08.2021 г. с ДО 4200 лв. и ДДС 840 лв. с предмет концентриран фураж за дребни животни и фактури 000000009/23.09.2021 г. с ДО 8141,70 лв. и ДДС 1628,34 лв., 000000008/22.09.2021 г. с ДО 8225,50 лв. и ДДС 1645,10 лв., 000000007/20.09.2021 г. с ДО 8022,60 лв. и ДДС 1604,52 лв., 000000010/25.09.2021 г. с ДО 7850 лв. и ДДС 1570 лв., 000000011/26.09.2021 г. с ДО 8120 лв. и ДДС 1624 лв., 000000012/30.09.2021 г. с ДО 8058,50 лв. и ДДС 1611,70 лв. с предмет материали, консумативи и приспособления за маникюр, издадени от Астория 2020 ЕООД;, фактури 000000013/28.10.2021 г. с ДО 8243 лв. и ДДС 1648,64 лв., 000000003/15.10.2021 г. с ДО 8177,10 лв. и ДДС 1635,42 лв., 000000001/11.10.2021 г. с ДО 8119 лв. и ДДС 1623,80 лв., 000000002/12.10.2021 г. с ДО 8224,70 лв. и ДДС 1644,94 лв., 000000015/29.10.2021 г. с ДО 8258,50 лв. и ДДС 1651,70 лв., 000000011/26.10.2021 г. с ДО 8225 лв. и ДДС 1645 лв., 000000009/25.10.2021 г. с ДО 8106,50 лв. и ДДС 1621,30 лв., 000000007/23.10.2021 г. с ДО 8237,70 лв. и ДДС 1647,54 лв., 000000005/22.10.2021 г. с ДО 8148,50 лв. и ДДС 1629,70 лв. с предмет материали, консумативи и приспособления за маникюр, издадени от Хели груп БГ ЕООД; фактура 400000001/08.12.2021 г. с ДО 15 498 лв. и ДДС на 3099,60 лв. с предмет пелети 25,2 тона, издадена от Брайков 2020 ЕООД са съставени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, съдържащи вид на стоката, брой, единична цена и обща стойност. При ревизията са представени аналитична хронологична ведомост на стоката концентриран фураж и товарителница с попълнени реквизити за доставката на материали, консумативи и приспособления за маникюр с изпращач Астория 2020 ЕООД и получател Галев ЕООД. Те не са оспорени от приходната администрация, а от заключението на допълнителната ССчЕ се установява както техният произход, така и последващата им реализация. Приложена и е товарителница с превозвач Емве ЕООД, изпращач Брайков 2020 ЕООД и получател Галев ЕООД, включително декларация на управителя на доставчика, в която се сочи, че транспортът е за негова сметка, хронологична аналитична ведомост и фактури от предходен доставчик. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че фактура 1000000001/23.06.2021 г., издадена от Астория 2020 ЕООД с предмет масло АН -15, авточасти по протокол, авточасти и гуми по протокол, гуми по протокол, белина KES, към която е приложен протокол без индивидуализация на артикулите, не установява предаването и приемането на определените по рода си вещи. Във връзка със 6 фактури, издадени от Астория 2020 ЕООД с предмет масло АН - 15, представени от касатора при съдебното оспорване на РА, част от които с различен предмет течност за чистачки и предвид значителното количество в литри на маслото (варел 50 х 205 л. по част от фактурите) неясен остава начинът на транспортиране на стоките при липсата на експедиционни бележки или товарителници. Идентични са съображенията на тази инстанция във връзка с фактура 2000000001/18.10.2021 г., издадена от Форчън 4 ЕООД с предмет трактор косачка Honda NF 2317-2 бр., мотоблок Progarden BT330, пацова косачка Bertouni 13103. Към фактура 000000041/06.12.2021 г. с предмет стоки, издадена от Брайков 2020 ЕООД, не са представени съпровождащи доставката документи. Според заключението на вещото лице по СсчЕ тя не е осчетоводена. Ревизираният не е представил фактура 1000000073/23.11.2021 г., издадена от Ни-Ван ЕООД с предмет разходи за материали нито при ревизията, нито пред АССГ. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта, отхвърляща жалбата срещу РА досежно непризнатите ВОД по фактура 2000000094/25.08.2021 г. с ДО 9290,19 лв., ДДС 1548,37 лв., фактура 2000000093/23.08.2021 г. с ДО 5222,07 лв., ДДС 870,35 лв., фактура 2000000099/11.09.2021 г. с ДО 27870,58 лв., ДДС 4645,10 лв., фактура 2000000098/07.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000100/14.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000101/17.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв., фактура 2000000097/02.09.2021 г. с ДО 4811,34 лв., ДДС 801,89 лв., фактура 2000000096/02.09.2021 г. с ДО 1271,29 лв., ДДС 211,88 лв., фактура 2000000095/02.09.2021 г. с ДО 7432,15 лв., ДДС 1238,69 лв., фактура 2000000102/18.09.2021 г. с ДО 18580,39 лв., ДДС 3096,73 лв. с получател TRADE TWO MON IKE и отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури 100000003/09.07.2021 г. с ДО 4180 лв. и ДДС 863 лв., 100000004/16.07.2021 г. с ДО 3850 лв. и ДДС 770 лв., 100000005/25.07.2021 г. с ДО 3410 лв. и ДДС 682 лв., 000000004/31.08.2021 г. с ДО 3600 лв. и ДДС 720 лв., 100000006/16.08.2021 г. с ДО 4200 лв. и ДДС 840 лв., 100000007/24.08.2021 г. с ДО 4200 лв. и ДДС 840 лв., 000000009/23.09.2021 г. с ДО 8141,70 лв. и ДДС 1628,34 лв., 000000008/22.09.2021 г. с ДО 8225,50 лв. и ДДС 1645,10 лв., 000000007/20.09.2021 г. с ДО 8022,60 лв. и ДДС 1604,52 лв., 000000010/25.09.2021 г. с ДО 7850 лв. и ДДС 1570 лв., 000000011/26.09.2021 г. с ДО 8120 лв. и ДДС 1624 лв., 000000012/30.09.2021 г. с ДО 8058,50 лв. и ДДС 1611,70 лв., издадени от Астория 2020 ЕООД; фактури 000000013/28.10.2021 г. с ДО 8243 лв. и ДДС 1648,64 лв., 000000003/15.10.2021 г. с ДО 8177,10 лв. и ДДС 1635,42 лв., 000000001/11.10.2021 г. с ДО 8119 лв. и ДДС 1623,80 лв., 000000002/12.10.2021 г. с ДО 8224,70 лв. и ДДС 1644,94 лв., 000000015/29.10.2021 г. с ДО 8258,50 лв. и ДДС 1651,70 лв., 000000011/26.10.2021 г. с ДО 8225 лв. и ДДС 1645 лв., 000000009/25.10.2021 г. с ДО 8106,50 лв. и ДДС 1621,30 лв., 000000007/23.10.2021 г. с ДО 8237,70 лв. и ДДС 1647,54 лв., 000000005/22.10.2021 г. с ДО 8148,50 лв. и ДДС 1629,70 лв., издадени от Хели груп БГ ЕООД; фактура 400000001/08.12.2021 г. с ДО 15498 лв. и ДДС 3099,60 лв., издадена от Брайков 2020 ЕООД, като бъде постановена отмяна на ревизионния акт в тази част. Изложеното обуславя отмяна на решението и в частта на разноските относно присъдената на Галев ЕООД сума над 9316,74 лв. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявените искания право на разноски имат и двете страни по делото. На Галев ЕООД съразмерно на уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2928,88 лв. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4000 лв. при съобразяване на обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита, свеждаща се до участие в откритото съдебно заседание без ангажиране на становище по основателността на касационните доводи.