Определение № 521 от 22.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1008/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕВРОКОМПАКТ Е. [населено място], чрез процесуалния представител адв. В., срещу решение № 695/11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 131/2014 г., са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД против Н. М. Б., Х. П. Б., М. М. Х. и Д. Х. Б. от [населено място], за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С., № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между първите трима ответници; и на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/2013 г. по описа на същия нотариус, сключен на 29.08.2013 г. между първите двама и четвъртия ответник, до размера на ½ идеална част от прехвърлените права /принадлежали на отв. Х. Б./, както и в частта относно редуцираните наполовина разноски за първата инстанция. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение поради това, че ответникът - недлъжник Х. П. Б. не е подал въззивна жалба, а Н. М. Б. е легитимирана да атакува първоинстанционното решение на Б., с което исковете са били изцяло уважени, само до размера на собствената си ½ ид.част. Отв. Х. Б. и Н. Б. не са необходими другари в процеса, както неправилно е приел въззивният съд, а липсата на необходимо другарство води до невъзможност необжалвалият ответник да се ползва от подадената въззивна жалба на друг ответник, както и до отпадане на задължението на съда служебно да конституира другарите на жалбоподателя. По тези съображения се моли решението на въззивната инстанция в обжалваната част да бъде обезсилено, като недопустимо. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по конкретно формулирани два процесуалноправни въпроса. В срока по чл.287 ал.1 ГПК отговор на касационната жалба е подала Н. М. Б., чрез процесуалния си пълномощник адв. Г.. В него се изразява становище, че жалбата е неоснователна, т.к. решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Излагат се доводи, че с оглед ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, П. иск поначало не може да бъде предявен и уважен срещу съпруга, който не е длъжник, поради което е без значение, дали бившият съпруг Х. Б. е подал или не въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Ирелевантни за спора са и оплакванията, касаещи института на необходимото другарство. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение взе предвид следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Налице са основания за допускане на обжалваното решение до касация, с оглед преценка на неговата допустимост. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, касационният съд не е обвързан от формулираните от касатора правни въпроси и съответствието им с изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, с оглед служебното му задължение да следи за съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба. Извън горното следва да се посочи, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил именно въпроси, свързани с оплакванията за недопустимост на решението, а именно: 1/ С оглед постановеното ТР № 5/29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на което, за личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД само относно притежаваната от съпруга - длъжник ½ ид.част от имота, необходим другар ли е в производството по иск по чл.135 ЗЗД съпругът - недлъжник?; 2/ При подадена въззивна жалба срещу решението в цялост само от съпруга – длъжник по иск по чл.135 ЗЗД, може ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и относно притежаваната от съпруга – недлъжник ½ ид.част? Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение