Определение № 87 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. И. и Е. Е. Г. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 30.11.2009г. по гр.д.№2398/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от И. С. И. и Е. Е. Г. искове с правно основание чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ,с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ОСЗ-Н. И.,че наследниците на С. И. М. имат право на възстановяване на собствеността върху земи и гори в землището на[населено място]. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по приложението на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.3 ЗВСОЗГФ и по специално по въпроса представляват ли по смисъла на тези разпоредби извлеченията от емлячните регистри, доказателства,удостоверяващи правото на собственост,по който е налице противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Ответниците по касационна жалба ОСЗ-Н. И. и С. О. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по отношение на въпроса за значението на емлячния регистър като доказателства в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ ,като съображенията за това са следните: За да достигне до извода,че предявените по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ искове са неоснователени, въззивният съд е приел,че представеното по делото препис-извлечение от емлячния регистър от 1929г.,където на името на наследодателя за записани земеделски земи и гори,идентични с процесните,не установява наследодателят да е притежавал правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение от 26.06.2008г. на СРС,35 състав по гр.д.№10935/2007г.,влязло в сила на 30.07.2008г.,е прието въз основа на препис-извлечение от емлячния регистър от 1929г. на[населено място],че наследодателят С. И. М. е притежавал към момента на образуване на ТКЗС земеделски земи в това землище. В същия смисъл са постановени и решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК:решение №237/21.05.2010г. по гр.д.№1389/2009г. на ІІ ГО; решение №154/04.05.2010г. по гр.д.№4945/2008г. на І ГО; решение №67/05.07.2010г. по гр.д.№330/2009г. на І ГО; решение №488/05.07.2010г. по гр.д.№1511/2009г. на І ГО,поради което настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение