Определение № 345 от 21.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. С. Р. от[населено място],[населено място] против определение № 1632/1.02.2010 г. по ч.гр.дело № 8692/2009 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение, постановено на 13.07.2009 г. по гр.дело № 29725/2008 г. на С. районен съд и производството по предявения от него насрещен положителноустановителен иск е прекратено. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК, защото счита, че по заявените в изложението му два съществени процесуалноправни въпроси липсва съдебна практика. Ответникът по частната касационна жалба С. И. П. от кв.П.,[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанцонното определение, с което производството по предявения от С. С. Р. насрещен положителноустановителен иск е прекратено, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи, относно приложението на процесуалната норма на чл. 126 ал.1 ГПК, приемайки, че по-късно предявеният насрещен иск е недопустим, поради наличие на тъждество в предмета на производството, образувано по предявения от ищеца С. П. отрицателно установителен иск. Касационният съд счита, че процесуалната норма на чл.126 ал.1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради нейната непълнота, нито е формирана противоречива практика по нейното приложение, поради което поставените от касатора правни въпроси за тъждеството на предмета на двата установителни иска – първият, отрицателно установителен, а вторият – положително установителен, касаещи установяването, респ.отричането на един и същи правопораждащ факт, от който е възникнало, респ. не е възникнало наследствено правоприемство не са от значение за развитието на правото, защото не е налице погрешна съдебна практика, поради неточно тълкуване на процесуалната разпоредба, затова не се налага създаване на нова съдебна практика, относно нейното приложение. В този смисъл не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.