Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2018 г.

Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8978/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на "Стин 2008" EООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. "Т.", бл. ..., вх. ... /съдебен адрес: гр. П., ул. "Х." ..№.../, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Бучкова, против решение № 1192/28.05.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 244/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0300224/20.12.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – П., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се ответи оспорената заповедта, както и да му се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – П. – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Първанов по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № ЗО-0300224/20.12.2017 г., издадена от директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП – П., с която е наложена на "Стин 2008" ООД принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект-вендинг автомат за продажба на топли напитки, находящ се в гр. С. на ул. "И. В." .№... на територията на "ВМЗ" ЕАД, цех № 230 - управление, и забрана достъпа до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /заглавието изменено/ вр. чл. 118, ал. 3 ЗДДС, установено при извършена проверка на 14.12.2017 г., изразяващо се в това, че при извършена покупка на 1 бр. кафе на стойност 0. 40 лв. на посочената дата в 11: 45 ч. на дисплея на вендинг автомата не се изписва номер на касовата бележка, час и стойност на покупката, удостоверено с протокол за проверка № 0300224/14.12.2017 г. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и има съдържанието по чл. 59 АПК, вкл. по т. 4 – фактически и правни основания, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност, тъй като е доказано нарушението на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Обсъдил и защитната теза на жалбоподателя за повреда на дисплея на вендинг автомата и е намерил на първо място, че само свидетелските показания не са достатъчни, за да бъде доказано наличието на повреда, особено с оглед обстоятелството, че разпитаният свидетел е служител на дружеството. Освен това е обосновал извод, че повредата не означава, че няма нарушение. Изложил е мотиви за това, че не е доказано осъществяването на дистанционна връзка с НАП, каквато би следвало да е осъществена, дори и дисплеят на устройството да е бил повреден. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно и допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви в оспорения акт и необсъждането на всички факти и обстоятелства, установени по делото. Конкретно дневният отчет за 14.12.2017 г. не е обсъден, но от него не е видно отчитането на процесната покупка. Освен това, нарушението, във връзка с което е наложена ПАМ, е по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС – неспазване на реда или начина за: издаване на съответен документ за продажба. Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект по определението на пар. 41 от ДР ЗДДС. Чл. 118, ал. 3 ЗДДС в приложимата редакция /ДВ бр. 1/2014 г. в сила от 01.01.2014 г. / предвижда, че в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. /ДВ, бр. 111/2013 г., в сила от 01.01.2014 г. / лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Така регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която представлява издаването му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая безспорно е нарушен. Това обстоятелство е доказано чрез протокола за извършената проверка и показанията на свидетеля, че дисплеят в този момент бил повреден, не дават основание да се приеме, че няма нарушение, в какъвто смисъл са доводите на касатора. С оглед изложеното правилно е приел административният съд, че извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС вр. чл. 118, ал. 3 ЗДДС вр. чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. е доказано от органа по приходите. При налагането на ПАМ той действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка относно това дали да наложи мярката или не. Това следва от формулирания от законодателя текст на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, според който: "принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което" извърши някое от изброените в т. 1 – т. 5 нарушения. Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана, т. е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е направена от законодателя, а не е предоставена на органа. По изложените съображения и с оглед констатираното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на обект е законосъобразно наложена с оспорената пред административния съд заповед. След извършена преценка по реда на чл. 169 АПК правилно съдът е намерил, че срокът на наложената ПАМ / 15 дни/ е законосъобразно определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа и за това са изложени също подробни мотиви в заповедта, в т. ч. за повторността на нарушението. По така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК с оглед приетото ТР № 3 ОТ 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, определено по размер по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.